Осиновяване. Необходими съгласия

Условията за осиновяване са поставени от закона по отношение на осиновен и осиновител, за да бъде допуснато осиновяването. Има едно общо решение, от което започваме. Според чл. 59 (г) СК "Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновения." Ако се допусне осиновяване от съда в нарушение на чл. 59 (г), не се допуска съдът сам да прекрати осиновяването, а се отива по процедурата на чл. 60.

Условията за осиновяване се разделят на три групи:

1. Условия, отнасящи се до личността на осиновения. Съгласно чл. 49 СК може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. По време на производството може да ги навърши. Продължителността на процедурата не бива да уврежда права и интереси. Осиновяваният трябва да не е вече осиновен. Съгласно чл. 53 (2) никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Естествено, така осиновеният ще има своето "пълно" семейство. Проектът предвижда осиновяване само за лице, включено в списък за осиновяване, направен от общинската служба за осиновяване. Изискването за включване в този списък има само едно изключение - когато осиновяваният е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка става по молба на родителите, а ако те не са известни - по решение на районния съд. Инициативата може да се поеме и от прокурора, кмета или управителя на заведението, където е настанено детето.

2. Условия, отнасящи се до личността на осиновяващия. Първото изискване намираме в чл. 50 СК - може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Има само една хипотеза, когато ограничено запретен може да бъде осиновител. ВС е приел решение, че ограничено запретен може да осинови, когато се осиновява дете на другия съпруг. По принцип, ограничено запретените са брачно дееспособни. В конкретния случай е разбираемо, че те искат да гледат детето като свое, но за общи случаи осиновяването от ограничено запретен е забранено. За родителските права е ясно - щом като е бил лишен от родителски права, значи е неспособен да се грижи за което и да е дете. В проекта относно личността на осиновяващия е предвидено и още нещо. Той трябва да получи от общинската служба за закрила на детето писмено заключение, че може да осиновява. Този орган е задължен да извърши една задълбочена проверка на качествата на лицето - здравословно, социално и икономическо положение и т.н. Заключението има действие две години.

3. Условия, отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения. Възраст - за осиновения границата е осемнадесет години. След раждането на детето съгласие за осиновяване от неговите родители може да се даде не по-рано от един месец след раждането. Значи, тази възраст е от един месец до осемнадесет години. За осиновяващия чл. 51 изисква петнадесет години разлика между осиновителя и осиновения в полза на осиновителя. От това правило чл. 51 допуска две изключения:

1) Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима;

2) При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител.

Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак ил когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът