Дамян Дамянов

Още съм жив - Траурен марш

Страшен, тъжен, в ужаса - чаровен,

той звучи пак в живата ми мисъл.

Чий ли беше? Бах? Шопен? Бетховен?

Кой ли точно беше го написал?

"Пам-пам-парам-пам-парам-парам-пам-пам..."

Цигани с флигорни дуят бузи...

Пам-пам-парам-пам... Тържествен слизам "там"

дето всеки слиза... Мрак охлузен...

Куп лопати пръст. Гърми капакът.

Вън реват деца, невести, внуци...

Само мен ме няма. Тъна в мрака.

Дваж по-страшни стават тези звуци.

Боже, как ще легна?! Питам как, а

не, не ми се ляга в съд оловен,

чамов... Пък макар на крак там

да ми дойдат Бах, Шопен, Бетховен!...

Страшната мелодия витае

и със нея пита ме всемирът:

"Има ли значение чия е,

като и на теб ще я изсвирят?"