Дамян Дамянов

Още съм жив - Старите бележници

Оръфани, с подгънати кьошета,

във миши дупки скривани, във тях

наред с безстрашните ми мисли шета

до вчера незабравяния страх.

Изравям ги сега с една обида,

със себесрам във гузните гледци,

тъй както се изравят много свидни,

погребваните скришом мъртъвци.

Лежали във затвори - чекмеджета,

недоубити в лагери от прах,

през мрак родени, първи път на светло

излизат дните ми - затворници във тях.

Разлиствам ги; жестоки, грешни, прави,

са думите във техните листа.

Биха могли на съд да ме изправят,

с куршум да ми пробият съвестта!

Биха могли... Не позволих да бъдат.

Но днес, ведно със тайнописа в тях,

издават ми по-страшната присъда:

осъждат ме на доживотен страх!