Дамян Дамянов

Още съм жив - Шах

На Александър Геров

Със вехт каскет, с бастун и шалче,

по-лек дори и от дима,

го виждам и ми става жал, че

със него влиза у дома

и моята тъй близка старост,

с която мълком и без страх

мълчим, скърбим и с нежна ярост

понякога играем шах.

Аз знам, ще дойдат и ония

нещастни и нелепи дни,

които пъстрата кутия

ще ни затворят... Старини

ни чакат с тебе, друже мили...

И в някой божи ден, тъй свят,

над пъстрата дъска без сили,

Животът ще ни каже: "Мат!"