Дамян Дамянов

Още съм жив - Самота

Все чакам някой да ме навести,

да ми потропа денем, пък и нощем

и да ми каже тихичко: "Прости,

забравих те... Ти жив ли си все още?"

Все чакам... Но напразно! Само тя

все още ме спохожда, зла и страшна,

така наречената "Майка Самота".

И като кучка по вратата дращи.

А беше време, кьорав и сакат

на моята трапеза пи и яде,

бездомен спа на моя твърд креват...

Събуди се. И първи ме предаде.

Какво да му се сърдя? И с уста

от люта злост защо да го проклинам?

От времето на Юда и Христа

предателството е било поминък.

Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...

И само репей с азбука от вятър

вратата ми изписва с некролог:

"Живя, но се помина с Добротата!"...