Дамян Дамянов

Още съм жив - Психотерапия

На проф. И. Т.

Напразно се измъчваш, докторе -

не е за тебе мойта болест!

Не е! И ти да беше бог дори,

едва ли би я махнал. Орис.

Съдба поетова - проклятие:

с душица - счупена двуколка -

да мъкнеш тежкото разпятие,

сковано от човешка болка...

Да мъкнеш всички мъки, радости

на този свят, ведно събрани,

във тази своя бричка яростна

и здрава пак да си остане...

Какво да правиш: зор, скрибучкане

по урвите във пек, в стихия...

Дорде разпадне се каручката...

Докарах ти я, поправи я.

Ти бършеш свойте три диоптъра

и се усмихваш, вдигаш рамо:

"За болен свят - ня цяр, ни доктори.

За впряг такъв - пирони няма."

Тогава - сбогом. И след случката

разделяме се с теб: "Със здраве!"

Аз - със лъжата за каручката,

ти - с твойта си, - че я поправяш.