Дамян Дамянов

Още съм жив - Пейзажът се простира пред очите ми...

Пейзажът се простира пред очите ми,

приличен на картина, на гоблен,

но тъй реален, че е чак мъчителен

за сетивата мои и за мен.

Непобираем просто е във думите,

непретворим от чувствата дори:

едно прекрасно дяволско безумие

от небеса, баири и гори.

Едно невероятно съчетание

от покриви, дървета и простор...

Но аз го гледам с някакво страдание -

ще си остане тъй красиво то,

ще свети до болезненост мъчително

и подир мен във нечий поглед млад,

незабелязал даже, че очите ми

са още тук, на този божи свят...