Дамян Дамянов

Още съм жив - Парадокс

Вървях през луда радост и лют гняв,

през жежка обич и мъртвешка хладност.

Задържаха ме със прегръдки прав

и от шамари не можах да падна.

Приспивно ме люля в зъл скут мълва,

ръка любовна смля ме като лапа.

И от милувни нокти прокървял,

и от целувки юдини изхапан,

вървя днес, оживял от смърт. Коя

по ред е, ги обърках. Нямат чет те.

От "пляс" и "мляс" съм спрял да се боя.

По раните другарите броя,

по белези от устни - враговете.