Дамян Дамянов

Още съм жив - Не ме изпращайте - тук мога сам...

Не ме изпращайте - тук мога сам.

Достатъчни са двамата гробари.

Достатъчни са тези небеса

и тази пръст, която се отваря,

от всички вас за да ме отърве.

Премного ми помагахте приживе

с какви ли не най-смъртни грехове,

та аз - и грешник - си умрях красиво.

Умрях достойно. Недостоен страх

душата не изпита, не запомни.

От толкоз чужди "помощи" умрях,

та не желая и в смъртта си помощ.

Ако за нещо съжалявам, миг

преди с пръстта съвсем да се завия -

то е, че няма как във тоя мил

момент преди последното "Амин!"

гробарите да черпя по ракия.