Дамян Дамянов

Още съм жив - Махмурлук

На Васил Сотиров

Снощи много яко се напих.

Както казват - чак до козирката!

"Главо, ти ми пречиш - промълвих. -

Свалям те за малко..."

И нататък

стана ясно: ясен хоризонт,

нищо че на свещ го наблюдавах,

ясен хялб, преглъщан с тъмен стон,

ясен ум, макар и помрачняващ...

Ясно бъдеще пред мен, макар,

заизкачвайки му стръмнината,

да се стрепнах в острия му старт,

та... си понамерих пак главата.

И дочух как, бог да я прости,

мама от отвъд ми се обади:

"С глътката внимавай, синко, ти!

В тъмното й можеш да пропаднеш..."

Кой да слуша!

И без капка свян

викнах я: "Ела да ти налея!

Мъчно ми е, не че съм пиян,

а че утре пак ще изтрезнея!"