Дамян Дамянов

Още съм жив - Излудявам в тази празна стая...

Излудявам в тази празна стая,

пълна само с бяла самота.

колко съм осъден - не, не зная,

но присъда вечна ми е тя.

И летят като секунди дните,

а секундите - са векове!

Ще изгризя, полудял, стените!

Ще разбия с череп в кръв на две

или този зид, или главата!

Искам въздух! Искам ширине!

И накрай, превърнат в свирещ вятър,

може би ще падна в необята.

Най-свободен. Със душа поне.