Дамян Дамянов

Още съм жив - Инфарктно предчувствие

Не съм, знам, ангел, ала и не съм

такъв злодей, какъвто ви се струва!

Не ми ли стигат чуждите отвън,

та и с вас, свойте, трябва да врагувам?

Достатъчен ми е вън, оня бой,

та да се бия вътре и с другари.

От враг боли, но по боли от свой.

Особено щом гърбом те удари.

Преглъщам скритом лютите сълзи

в устата с поговорката, с онази -

"От свои, боже мили, ме пази,

от чуждите аз сам ще се опазя!"

И ако падна, ще е не от скръб,

а от сърцето, пръснатото, боже.

Светът - приятелят ми уж най-скъп -

във него право ще ми ръгне ножа.

Полубезжизнен вече, полулек,

с душица-гълъб, литнала към рая,

ще кацна в ада, но на свой човек

ръката в тази, с ножа, ще позная...