Дамян Дамянов

Още съм жив - Генерална репетиция

... Накрая всичко става сива

и отвратителна мъгла.

Дори и старост си отива,

преди съвсем да е дошла.

В болезнено-зла полудремка

полека заживяваш ти

сред ужаса на полусенки,

до вчера бивали мечти,

и като в полусън минават

през теб откъслеци от дни

с лицата на полузабрава -

лица на любени жени,

лица на весели другари,

на врагове, с които ти

врагувал си до смърт, до ярост,

но вече си се опростил.

Мълчиш. А въздухът подире

като завеса за "отвъд"

с плющене пада.

И разбираш:

актьоре, просто репетираш

във пуст салон самата смърт!