Стефан Стамболов

Още не си...

Още не си

познала ти,

че любовта

веч не гори,

както преди

в мойте гърди.

Угасна тя,

угасна - да,

и на всегда,

и на всегда,

кат огън слаб

с вода залят...

И никога

не вярвам аз,

както преди

да пламне в нас,

не вярвам - не!

От скръб убит

не мога веч

да съм честит.

Не ща любов!

не може тя

ме утеши

и сълзи ми

да изсуши.

Сред мъки, труд,

сред хора зли

изгниха веч

мойте гърди,

отпаднах аз,

загивам веч,

и моя гроб

не е далеч.

Букурещ, февр. 1877