ОРГАНИЗМЪТ КАТО ЕДИННО ЦЯЛО

Животът на Земята се е зародил преди милиони години в безбрежната океанска вода. Характерното и най-важно свойство на първичния едноклетъчен жив организъм е била обмяната на веществата между него и заобикалящата го вода. Още Фридрих Енгелс в своята гениална книга Диалектика на природата" определя живота като начин на съществуване на белтъчните тела, чийто съществен момент се явява постоянната обмяна на веществата със заобикалящата ги външна природа".

Непрекъснатата обмяна на веществата между организма и заобикалящата го среда е необходимо условие за запазване на неговите жизнени свойства. Оттук произлиза и разбирането на Сеченов, че в научното определение на организма трябва да влезе и средата, която му влияе", и че организмът без външна среда, която да го поддържа, не може да съществува". Това определение е правилно не само защото организмът получава от външната среда асимилируеми от него вещества, но и защото промените в околната среда поддържат неговата постоянна функционална активност.

При едноклетъчния организъм обмяната на веществата става през повърхността му, която е достатъчна за пълното задоволяване на неговите обменни нужди. В процеса на еволюцията обаче този едноклетъчен и много просто устроен организъм се уголемява и усложнява, в резултат на което повърхността, през която се извършва обмяната на веществата, се оказва недостатъчна. Появяват се, развиват се и се усъвършенстват все повече и повече отделните органи и системи, специализирали се да извършват строго определени функции, и то при определени условия. В този така уголемен, сложно устроен и диференциран организъм отделно обособените негови органи и системи работят свързано и съгласувано, а не изолирано и независимо едни от други. Поради това дейността на всяка клетка, на всеки орган или система се отразява върху дейността на всички останали клетки, органи и системи и, обратно животът на общността от всички клетки се отразява и обуславя живота на всяка отделна клетка, орган или система.

Първичният, най-древен начин на свързване и съгласуване дейностите на организма и на отделните негови органи и системи е чрез циркулиращата в организма течност. При най-просто устроените много клетъчни организми, каквито са например низшите червеи, тази течност, наречена хидролимфа, по своя състав е много близка до океанската вода и в нея липсват свободно плаващи клетки и хемоглобин. У по-висшите животни (членестоногите, молюските, иглокожите и др.) в тази циркулираща първична течност се появяват високомолекулни съединения, спадащи към голямата група природни багрила, способни по химичен път да свързват и пренасят кислорода, поради което тя има вече качествата и характеристиката на първична кръв и се нарича хемолимфа.

При гръбначните животни, включително и при човека, пигментното вещество, наречено хемоглобин, е включено в специални, свободно плаващи в циркулиращата течност клетки червените кръвни клетки, а самата течност представлява вече истинска кръв, привеждана в движение от специален, ритмично пулсиращ орган сърцето, и циркулираща с определена скорост в системата от сложно разклонени кръвоносни съдове.

В тази значително усложнена по състав обща течна среда се намират и редица други химични вещества, едни от които са изработени в самия организъм, а други са внесени отвън чрез храната. Такива вещества са преди всичко крайните продукти от обмяната на веществата, които носят названието метаболити. Образувани в клетките на организма през време на тяхната жизнена дейност, преминали и пренасяни чрез кръвта до органите на отделителната система, те могат като химични вещества да повлияват и