Начало на реферати

Организация на наследствения материал при прокариотите


Един плазмид, наречен F-фактор или полов фактор, все пак може да се похвали с приспособление за преход в други клетки. То обаче не прилича на капсидите на фагите, а има вид на тръбести израстъци от повърхността на клетката-гостоприемник. Те се наричат полови пили или F-пили. Когато такава пила се допре до друга бактерия, цитоплазмите на двете клетки се оказват свързани. Това позволява на F-фактора да премине по тунела на пилата от своята (F+) бактерия в другата, която дотогава е била F.

Редица малки ДНК в прокариотната клетка могат да съществуват и като плазмиди, и като съставни части на бактериалната хромозома. Наричат се епизоми. Способни са да се интегрират в хромозомата и да се изрязват от нея. Съдейки по тях, можем да предположим, че всички плазмиди са "отломки" от бактериалната хромозома, но за това (или против това) е трудно да се съберат данни.

F-Факторът всъщност е епизома. Горе ставаше дума за F+-клетките, които го съдържат в свободен вид. Когато е вграден в хромозомата, клетката се означава като Hfr (съкр. от англ. high frequency recombination – висока честота на рекомбинация). Ако Hfr-клетка се свърже с F-клетка, по мостчето покрай половия фактор ще се провре и част от хромозомата на Hfr-бактерията. Явлението се нарича бактериална конюгация или парасексуален процес.

ДНК на почти всички прокариоти е (–)-свърхспирализирана. Това й позволява доста лесно да се денатурира в отделни участъци, така че веригите й да станат достъпни за матрична синтеза. Иначе не бихме могли да си представим репликацията и транскрипцията.

Клетката осигурява (–)-свръхспирализацията (а при нужда и релаксацията) чрез ензими, катализиращи превръщането на един топоизомер в друг. Те се наричат топоизомерази. Действат, като скъсват фосфодиестерния скелет, изчакват ДНК да премине в нужния топоизомер, държейки краищата събрани, и накрая отново "спояват" скелета. Повечето топоизомерази по своето действие могат да се отнесат към два типа – I и II. Топоизомеразите I релаксират свръхспирализирана ДНК и не изискват АТФ. Топоизомеразите II, които при прокариотите се наричат още гирази, поначало също могат да релаксират свръхспирализирана ДНК, но основната им функция е точно обратната – да свръхспирализират ДНК в посока (–). За целта им е нужна енергия от АТФ. Между другото налидиксовата киселина и още няколко по-слабо известни антибиотици действат срещу бактериите, като атакуват именно гиразите.

Организация на наследствения материал при прокариотите facebook image
Публикувано от: Марийка Колева

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.