Забравена парола?
Начало на реферати

Организация на наследствения материал при прокариотите


ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАСЛЕДСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ – ОБЩИ ЧЕРТИ И ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРОКАРИОТИТЕ

Наследствената информация (както и информацията изобщо) е доста абстрактно понятие. Нейните носители (молекулите ДНК) обаче са съвсем конкретни тела. Те заемат място, изискват грижи за поддържането си, могат да се установят с аналитична химична реакция и да се видят под микроскоп. По-долу ще се обсъжда организацията на наследствения материал или, по-просто казано, в какъв вид се намира ДНК в клетката: колко са големи молекулите, дали са пръстенни или линейни, къде са разположени, как са усукани, с какви други структури са свързани и какво показва един бърз поглед върху нуклеотидната им последователност. Разгледана отделно от функциите си, ДНК изглежда мъртва и безполезна. Необходимо е обаче първо да се опознае структурата й, за да се разберат процесите, при които тя "оживява".

1. Общи особености на структурата на ДНК

Да разгледаме в началото спиралната структура на ДНК. Както знаем, ДНК е двуверижна благодарение на водородните връзки между комплементарните бази. Следователно, ако си представим ДНК като лента, базите ще бъдат в средата около осевата линия, а остатъците от дезоксирибоза и фосфорна киселина (образуващи т. нар. фосфодиестерен скелет) – отвън, по ръбовете.

Доколкото ДНК се намира във водна среда, а базите са доста хидрофобни, явно е уместно те да са в средата. Но дори и така базите биха имали твърде голяма допирна площ с водата, ако двойната верига беше изправена. Когато във водна среда има хидрофобни частички, тя ограничава допира си с тях, за да спечели ентропия, и ги тласка към обединение. Тези привидни сили на привличане, наречени хидрофобни взаимодействия, карат базите в ДНК да се притискат една до друга максимално. Резултатът е спирално завиване на ДНК. Ако си представим оста на спиралата вертикална, то двойките комплементарни бази са плоски и лежат хоризонтално една над друга. За онагледяване на разположението им можем да направим ветрило от карти, като ги държим в средата вместо в ъгъла.

Модел с карти и схема на разположението на азотните бази в двойната спирала на ДНК.

Чрез рентгеноструктурен анализ на ДНК е установено, че при различни условия на кристализация се получават няколко типа спирали. Три от тях са установени и в природата. Техни молекулни модели можете да видите например на http://chemistry.gsu.edu/glactone/PDB/DNA_RNA/dna.html. Основната форма е т. нар. В-спирала. Тя е усукана по посока на часовниковата стрелка. Такава спирала се нарича дясна или "плюс". Диаметърът на В-формата е 2 nm, а един оборот обхваща кръгло 10 нуклеотида. Термодинамично това е най-стабилната спирала.

Организация на наследствения материал при прокариотите facebook image
Публикувано от: Марийка Колева

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.