Организация на данъка върху недвижимото имущество

Въведение

Имуществените данъци са местни, което означава, че постъпват в приход на общинските бюджети. По принцип местните данъци са един от основните инструменти за финансиране и провеждане на общинската политика. Те могат да бъдат силен стимул за определени инвеститори и граждани да изберат дадено населено място за бизнес и живеене.

В повечето европейски държави данъкът върху недвижимите имоти е изцяло местен данък. Неговият размер и базата, върху която се определя, се решават от съответните местни структури. Това е и съвсем нормално, като се вземе предвид, че именно общината има задължението да се грижи за прилежащата обществена инфраструктура - улици, паркови площи, чистота, ниво на престъпност и т.н., като за целта трябва да разполага с необходимите средства. По този начин собствениците на имоти, които са и избирателите на съответната общинска власт, могат да избират - по-ниски данъци върху имотите и по-лоша инфраструктура или по-високи данъци и по-добра жизнена среда и съответно да контролират дали тези средства се изразходват ефективно и по предназначение.

Данъкът върху недвижимото имущество е вид местен данък. Той облага сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Данъкът има голямо социално икономическо значение, защото от една страна - задължение за плащане на този данък имат голям брой собственици в страната, а от друга страна данъкът е местен, тоест, подпомага развитието на фискалната децентрализация.

Основна особеност на този данък е, че данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.