ОРГАНИ ЗА ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ

Същност. Органите за външни отношения са държавни органи, които осъществяват външните отношения на една държава с другите държави и с международните организации, представляват правата на държавата като субект на международното право, защитават интересите й и интересите на нейните граждани и юридически лица в международните отношения.

Видове.

Органите за външни отношения могат да бъдат разделени на:

а) вътрешно държавни органи за външни отношения: парламенти, държавни глави, правителства, ръководители на правителства, ведомства на външните работи и др.;

б) задгранични органи за външни отношения, които от своя страна се разделят на:

аа) постоянни задгранични органи за външни отношения: дипломатически представителства, консулства, търговски представителства, постоянни представителства на държавите при международни организации;

бб) временни задгранични органи за външни отношения; делегации па държавите на международни конференции, на сесии на органи на международни организации, например на сесия на Общото събрание на ООН.

Структурата и обемът на правомощията на органите за външни отношения се определят от националното законодателство на всяка държава и от нормите на международното право.

Въпрос 6. Вътрешнодържавни органи за външни отношения

Органите за външни отношения са държавни органи, които осъществяват външните отношения на една държава с другите държави и с международните организации, представляват правата, защитават интересите й и интересите на нейните граждани и юридически лица в МО. Органите се делят на: вътрешнодържавни органи за външни отношения: парламенти, държавни глави, правителства, ведомства на външните работи и др.; задгранични органи за външни отношения, които се делят на: а) постоянни задгранични органи за външни отношения (дипломатически представителства, консулства); б) временни задгранични органи за външни отношения.

1. Видове. Сред вътрешнодържавните органи за външни отношения се разграничават: а) конституционни; б) конвенционни; в) специални.

Правомощията на вътрешнодържавните конституционни органи за външни отношения се основават непосредствено върху конституцията на съответната държава. Към тези органи се отнасят: органът на законодателната власт, държавният глава, правителството, ръководителят на правителството, ведомството на външните работи. Първите четири органа осъществяват общо политическо, а последният - оперативно ръководство на външните отношения.

Правомощията на други органи като правило се определят от международен договор. Затова тези органи носят наименованието конвенционни органи за икономически, културни и технически връзки с други държави. Групата на конвенционните органи има тенденция да расте.