ОРГАНИ НА ПИКОЧНАТА СИСТЕМА

Бъбрек

Бъбрекът (rеn) е чифтен орган, разположен в поясната част на задната коремна стена, зад коремницата, симетрично от двете страни на гръбначния стълб. Той (фиг. 282) има бобовидна форма с горен и долен полюс, предна и задна повърхност, външен дъговидно изпъкнал и вътрешен вдлъбнат ръб. Вдлъбнатината по вътрешния ръб се нарича хилус на бъбрека; през него преминават кръвоносните и лимфните съдове и нервите и излиза пикочопроводът. Навътре от хилуса се намира значителна по големина кухина, наречена бъбречна пазуха. В нея се помества бъбречното легенче.

Големината на бъбреците значително варира. Така у жената те са по-малки от тези у мъжа. Средното тегло на бъбрека у мъжа е около 150 г; дълъг е 1012 см, широк около 6 см и дебел 34 см.

Левият бъбрек се простира между XI гръден и II поясен прешлен, а десният между XII гръден и III поясен прешлен. По-ниското положение на десния бъбрек е обусловено от разполагащия се в дясното подребрие черен дроб. Горните полюси на двата бъбрека лежат по-близко до срединната равнина, а долните по-встрани. Горните краища на надлъжните оси конвертират. Със задната си повърхност всеки бъбрек се допира до съответния квадратен поясен и голям объл поясен мускул. Върху горния полюс се разполага надбъбречната жлеза. Над десния бъбрек е разположен и черният дроб, а към предната му повърхност се допира низходящата част на дванадесетопръстното черво. Над левия бъбрек се разполага слезката, а към предната му повърхност се допират опашката на задстомашната жлеза и низходящата част на ободното черво. Бъбреците се закрепват в това положение oт повърхностна бъбречна фасция, от разположената под нея мастна тъкан, която образува мастна капсула, от