Органи и системи

Органът (organon оръдие) е част от цялостния организъм, която се е формирала в историческото развитие и има определен строеж и функция. Той е съставен от няколко различни тъкани, от които една или няколко преобладават над другите и определят неговия специфичен строеж и функция. Така за жлезите главна тъкан е жлезистият епител, за мускулите мускулната тъкан и т. н. За различните индивиди формата и големината на органите варират в по-голяма или в по-малка степен. Формата на органите се определя от взаимодействието между отделните органи, от техния обем, положение и функция. При изучаването на органите трябва да се имат предвид възрастовите и половите различия на организма.

За изпълняване сложните функции на организма отделните органи се оказват недостатъчни и затова се групират в комплекси от органи, наречени системи. Системата от органи представлява съвкупност от сходни по развитие, с общ строеж и обща функция органи или функционално обединение на еднородни органи. Всяка система от органи изпълнява една от основните функции на организма.

В човешкото тяло се различават следните системи: двигателна, (кости, стави и мускули), храносмилателна, дихателна, отделителна, полова, сърдечносъдова, вътресекреторна и нервна система. Към нервната система спадат и сетивните органи или анализаторите.

Това деление е до голяма степен условно, тъй като организмът представлява единно цяло, което се намира в постоянни взаимоотношения със заобикалящата го среда, осъществявани главно чрез нервната система. Връзката между отделните органи и системи е толкова тясна, че отделянето на един орган или система от органи един от друг както анатомично, така и функционално е невъзможно.

Строежът на организма може да се представи схематично по следния начин: организъм система от органи орган тъкан тъканни елементи.