ОРФЕЙ - ГЕРОЯТ ПОСРЕДНИК

От европейския Ренесанс насетне Орфей става една от най-търсените антични фигури за литературно и изобразително тълкуване. От няколко основни мотива, свързани в образа, нивото време най-често се насочва към историята за Орфеевото слизане в подземния свят. Тя образува ядрото на съвременния мит за Орфей. Но в случая ни интересува античната традиция и затова е редно да се попитаме дали в нея образът се свързва с устойчиви мотиви и определена митическа фабула. За такава фабула се смята преизвестната история с Евридика. Според повечето изследователи, занимавали се с нея, тя има късен литературен характер. От друга страна, световната разпространеност на фолклорния мотив за мъжа, отишъл в отвъдния свят, да да доведе оттам любимата съпруга (КгоеЪег, Сау1:оп); кара да се смята, че сюжетът има предстепсн във вълшебна приказка и дори в още по-древен мит. Но въпреки това този сюжет няма много шансове да бъде определящ за образа - край него и в него се открива присъствието и на други митически фабули.

Възможно е образът да е възникнал безфабулно и по-късно като един вид магнит да е привлякъл разни мотиви и митове. Тази гледна точка за тълкуване е и методически по-пригодна. И без това нашето наблюдение трябва да започне с отделни положения. Така че полагаме следното - няколкото мита, свързани в образа на Орфей, са нещо отделно и само за себе си, което се открива и край други митологически фигури. Разбира се, образът помага отделните мотиви и митове да преходят в цялост и да се свържат по-органично. Само че поне в началото целостта е за нас само възможност. Тя е цел на изследователската процедура. Същевременно тази цялост се определя не от реалната споеност на отделните мотиви и митове в сведенията за Орфей, а от някакво външно прилагане, от налагащия целостта исторически контекст, както в случая това прави контекстът на нашето научно изследване. Така че поне в началото на настоящата процедура Орфей е средство за удържането на една маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. По-нататък той ще се пре-върне в символ за сплитане на смисли, в оператор за свързване на мотиви в повествование. Това се отнася както за реалното присъствие на образа в историческата традиция, така и за операциите, в които се включва като предмет на настоящия анализ.

Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи да бъде същевременно и изображение, отражение на действително съществували личности, повдигнати в степен от митологическия образ, но и придали му нови нюанси от действителното си битие. Което се твърди за Ахил, че е бог, цар и герой от микенското време, се повтаря от изследователите и при тълкуването на Орфей.

Регистърът от версии се разгръща по следния начин. Въпреки че в писмените и изобразителните свидетелства Орфей се представя главно като един вид герой, повечето от изследователите се отнасят с недоверие към първичността на тази форма на същността му и я търсят в по-ранна религиозна предстепен - на гръцко божество с Аполонов характер, изместено от Аполон (Мааз, 147), или в тракийско хтонично божество (У/еЪег, 5 зд.). По подобен начин старата същност на образа се извежда от тракийско тотемно божество на вегетацията, явяващо се като лисица и разкъсвано на своя празник (КетасЬ) или от нощно вампирическо божество (Ег81ег, 374 8Ц-Л В средата на регистъра от тълкувания се помества по-скептичният възглед, че Орфей е измислен вторично митологичен образ, създаден от членовете на орфическите секти, които на основата на своето име образуват неговото. На другия край на регистъра се поместват тълкуванията, според които под Орфеевия образ се крие действителна личност, действително съществувал в микенското време тракийски цар-жрец, продължил религиозната реформа на Залмоксис (Сотап, 177 sq-Л Ето как протича доказател-ството на Гътри (СиОгте, 64 sq^ - три са възможностите за произхода на един героически образ: да идва от фабулата на приказка, да е стар деградирал до герой бог или исторически персонаж; мотивите около Орфей не издават наличието на приказна структура, разкъсването, с което се доказва Орфеевата природа на божество, става не с голи ръце според свидетелствата, а с инструменти - следовател-но героят не е старо хтоническо божество; остава третата възможност - да е исторически персонаж. Според Гътри Орфей е грък, отишъл на север в Тракия, за да спечели траките за особената религия на орфизма; той сигурно е автор на космогоническа поема и на друга религиозна поезия, както се твърди в гръцките писмени извори. Най-упоритият поддръжник на тезата за действително съществувалия Орфей е швейцарският класически филолог Бьоме (ВоНте, 1970, 192 sq.). На широка историческа основа той аргументира тезата, че Орфей е реална фигура на аед, който продължава традицията на старото еолийско наследство, на един преддорийски свят с вероятен център Беотия. Поет-шаман, свързан с богинята майка (Деметра), той практикува особена заклинателна поезия, много от чиито формули биват заети по-късно от Омир и Хезиод. За Бьоме няма съмнение, че и в папируса от Дервени цитираните Омирови формули имат за модел не Омир, а по-старинната микенска поезия на Орфей (ВоНте, Нотег од.ег ОгрНеиз). Обилните тракийски и фригийски мотиви в сказанието за Орфей авторът обяснява с общия културен живот на Балканите в микенската епоха.