Ораторското изкуство като дейност. Възникване.

Същност. Етапи на развитие. Школи и видни представители

Реторика е вид изкуство или наука да се говори добре; науката, която се занимава с изучаването на умението да се говори умело и убедително пред публика. Реториката възниква още в древността, като получава силно развитие в Древна Гърция и Рим. Тя е едно от трите свободни изкуства наречени още тривиум, като другите две са диалектиката и граматиката. Едни от най-известните оратори от тези времена са Цицерон, Демостен. През Средновековието реториката се развива предимно като наука за фигурите, а през миналия век, в Америка възниква течение наречено Нова реторика.

В древна Гърция, обществено-политическата ситуация, която ражда разцвета на ораторското изкуство, се свързва със законите на Солон от V век пр.н.е., с които всеки държавен мъж, т.е. свободен гражданин се задължава да отстоява публично изказванията си, да е способен да убеждава в правотата си. По този начин си стимулира развитието на политическото и съдебното красноречие. За да се постигне успех в тях обаче е необходима предварителна подготовка, която дават реторическите школи и учителите, преподаващи в тях.

Към днешно време, може да се приеме, че има три източника на ораторското изкуство - демокрацията, съдопроизводството и образованието. Основните атически оратори, част от чиито съчинения са останали и до днес са:

• Антифон

• Андосид

• Лизий

• Изократ

• Изеус

• Есхин

• Ликург