Опълченците на Шипка

Творчеството на Вазов отразява една от най-драматичните епохи в българската история,белязана с борба за утвърждаване,извисяване и освобождаване на българската нация от османското робство.Величествен израз,възторжена възхвала на патриотичната саможертва на българите в борбата им за независимост и духовна свобода е цикалът Епопея на забравените

Одата Опълченците на Шипка е последното произжедение от този цикъл.Тя прозвучава като един оптимистичен финал на целия цикъл,описващ не само моралната,но и физическата победа на малкия,но храбър български народ над неговия мощен и многочислен владетел.В началото на одата,Вазов за първи път застава открито срещу тези,които не проумяват и отричат истината за българската свобода.Автора наказва клеветниците,като се аргументира с исторически факти.Пресъздаден е кулминационния момент от боевете на връх Шипка-11 август 1877г.Разказът за битката е предшестван от лирическо въведение,в което чрез градация на чувството е отречена клеветата за подарената ни свобода.Следва описание на Шинченската епопея,с което убедително доказва,че свободата е заслужена.Чрез контраста е изтъкнато юначеството на опълченците: орляка юнашки , кат лъвове тичат ,кат скали твърди и противопоставянето им с турците: бягат кат овци , орди дивашки.Колективния образ на опълченците е романтично извисен те са горе на върха ,а поробителите са долу.Нашите герои тичат бранят ,а турските пълчища лазят по урвата дива.Названието 5 пъти орди са безлична маса,лишена от дух и съзнание.За разлика от тях,опълченците са целеустремени и всякой гледа само да бъде напред.

Завръзката на одата се състои в думите на ген.Столетов:

Млади опълченци,венчайте България