Саможертвеният подвиг на опълченците

Няма веч оръжие! Има хекатомба!

Саможертвата път към свободата

Големият родолюбец Иван Вазов посвещава цялото си творчество на България. Стихотворението Опълченците на Шипка е създадено в отговор на наши и чужди хулители, че народът ни е получил даром свободата си. Вазов изобразява героизма на българските опълченци на връх Шипка в битката през август 1877 г., от която зависи изходът на Освободителната война.

В одата Вазов изразява почитта си към саможертвата на загиналите за свободата на България. Поетът се прекланя пред подвига на героичните защитници на историческия връх Шипка. Чрез героизма си те извоюват моралното право една малка страна да бъде свободна, защото пътят на свободата минава през саможертвата.

Одата е разделена на три части. В лирическия увод Вазов припомня тежката историческа съдба. Чрез анафората нека авторът разкрива страданието на народа ни. Символите на игото синила от бича, спомен люти от дни на позор, представят робския позор на родината. Поробителите сякаш завинаги са очернили името ни. Тяхната власт присъства като страшен спомен в цялата наша история. Лирическият говорител изпитва болка и срам от унизителните исторически поражения. Тях ние винаги ще ги помним. Но в българската история има едно нещо славно, което измива целия този срам. Това събитие разтупва нашите гърди , изпълнено е със слава и героизъм. Високо в небесата, на връх планината се извисява българският дух. Историческата битка на връх Шипка става символ на подвига на неговите защитници. Чрез градацията на епитетите едно име ново, голямо, антично поетът показва величието на това дело.

Същинската част на одата започва с възклицанието О, Шипка! . Поетът се обръща към гордия връх, обвеян със слава и героизъм. Неговото име остава завинаги свързано с България.

Целият епически разказ е изграден на основата на контраста и антитезата. Противопоставени са образите на защитниците на Шипка, на смелите опълченци с тези на ордите на Сюлейман паша. Противоположни са и чувствата на поета възхита и преклонение пред подвига на опълченците и ненавист към враговете. Горе на върха са героите на Шипка, а долу ордите дивашки.

Дори природата е участник в битката:

Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Тя помага на опълченците, защото те се бият на родната си земя и се борят за свободата си. Чрез възклицателните изречения Пристъпи ужасни! , Бури подир бури! , Рояк след рояк! се добива представа за силата на турската армия. Битката е трудна. Врагът е силен. Но българският дух е решен на победа на всяка цена:

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи

Дружините преодоляват робския страх. Силното желание за победа им дава сила и смелост. Те са готови да пожертват живота си и един враг повеч мъртъв да положи .

Турците срещат яростен отпор на атаките си. Яростните им пристъпи са спрени:

Турците реват,

насипа налитат и падат, и мрат; -

идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат;

Но българи, орловци , запленени от идеята за победа, са способни на лют отпор:

Кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.