Стихотворението на Иван Вазов

Опълченците на Шипка

като израз на преклонението на българския народ

пред подвига на героите на Шипченската епопея

/Интерпретация/

Епопея на забравените е творба, която Вазов създава след Освобождението, но е свързана със случилото се в България преди този момент. Цикълът е съставен от дванадесет оди, които са създадени във връзка с разочарованието от следосвобожденската действителност.

Опълченците на Шипка е последната ода и гръбнакът в цикъла, чрез нея се утвърждава колективния подвиг на народа. Творбата разкрива изключителната храброст и самоотверженост на участващите в защитата на върха българи. Тя вълнува с напрежението си и драматизма на този критичен момент, предаден от Вазов- вдъхновено и патетично.

Одата е пряк отговор на несправедливи обвинения. Творбата започва със съмнения, че българският народ е получил даром свободата си. За патриота Вазов това е незаслужена обида и за това се изразява като романтик и изгражда представа за героичното поведение на смелите опълченци. Само на паратекстово ниво уточнява конкретната дата на събитието 11 август 1887 година е най-важният ден от битката при Шипка. За Вазов по-важно е да се възвеличи героичният подвиг, който ще съхрани миналото и ще се извисява в бъдещето.

В лирическия увод Вазов изразява своето възмущение, гняв и болка от факта, че някои българи приемат твърдението, че свободата ни е дар. Използва повторението нека, сякаш самият той се е примирил с лъжливото твърдение. Но веднага разкрива факти от историческото ни минало:

Но ний знаем, че в нашето недавно

свети нещо ново, има нещо славно.

Такова безспорно доказателство е паметникът Шипка, който съхранява спомените за героичното поведение на опълченците. Този паметник кат легеда грей и смива срамът.

След силното и вълнуващо въведение поетът ни пренася в центъра на боя. Това е моментът на най-яростните атаки и на юначната отбрана. Планинският връх се превръща в център на сражението. Пътят към свободата минава през този връх. Силите са неравни. Дружините млади са малобройни и зле въоръжени. Те се изправят срещу многобройната турска армия: гъсти орди лазят по урвата дива.

Моментът е драматичен. Битката се превръща във върховно изпитание на волята и в непрекъснато противопоставяне на смъртта. Всеки от защитниците се стреми гърди геройски на смърт да изложи. Отделната личност се губи в общия героичен стремеж на бранителите да спрат навлизането на ордите.Опълченците посрещат всеки нов пристъп стоически, отблъскват го геройски. Вълнува ги единствено мисълта за България. Патриотизмът им е градиран чрез думите на Столетов, младият генерал:

Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци.