ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Ролята на лирическото въведение и заключение на одата Опълченците на Шипка за разкриване на подвига на борците за народна свобода.

Разочарован от грубият практицизъм на след освобожденската действителност, Вазов търси изцеренията на историческата човешка нравственост в спомена за славното, историческо минало. Между 1881-1884 година, той написва цикъла Епопея на забравените.Във всяка една от 12-те оди се прославя определено събитие, ала историческата личност доказваща величието на българския народностен дух.

Художествената задача която поставя поетът в Опълченците на Шипкае да възпее героизма на българските доброволци по време на руско-турската война 1877-1878година. Подзаглавието 11 август 1877 година, придава историческа достоверност на хуховното израстване.

За да реализира своят творчески замисъл, поетът изгражда одата от 3 графично особени части: увод, централна и заклячителна част. Под заглавието и заглавието, кореспондират пряко и конкретно с историческата централна част, в която се изобразяват и прославят върховите моменти от третия ден на боевете в засадата на Шипченския проход. За разлика от нея в стъпителната и заключителната част се отнасят към поетовото настроение и имат абстрактно обобщителен характер.Те обричат историческата дата и създават чувството за времева дистанция, която позволява представянето на събитието да се оцени по достоверност.

Вместо очаквания за жарка ода патос на възхвалата, лирическото встъпление започва с отрицание. В първите стихове става дума не за героизма на опълченците, а за срама по челото за спомена люти дни на позор. Сякаш авторът води продължителен спор с тези които сочат с присмех обиди робското ни минало и твърдят, че свободата на българския народ е подарена. Срещу тези тежки обвинения се издига един факт, който е достатъчен да ги обори защитата на чудовния връх Шипка.

Художественото внушение на лирическия увод е изградено посредством теза антитеза.

Тезата е разгърната в първите 12 стиха и поставят проблема за българското минало, като извор на страх, позор и обида. Осемкратната анафора нека, внушава едно правоприемане на обидите и клеветите.Това всъщност е творчески подход зад който кипят негодованието и гневът на лирическия герой, включил се в колективното ние и приел родолюбивата идея да стане защитник на всичко мило и родно. Всеки стих