Оптимизъм и трагизъм в поемата Септември
| Гео Милев | 1997-12-06 | 346 сваляния |
Оптимизъм и трагизъм в поемата Септември
(тема)
Поемата Септември на Г. Милев е ярък пример за експресионистично произведение. Цялото творчество на поета се вписва в границите на българския експресионизъм, който се оформя като радикална опозиция срещу символизма. В експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната.
Септември е едно от най-уникалните произведения на българската литература, което носи белези на контрапунктното съчетаване на обективно- реално, исторически-достоверно и философско-обобщаващо; трагично и оптимистично. В поемата Г. Милев се стреми да покаже конкретно събитие в неговото величие и трагизъм и същевременно чрез това да илюстрира оптимистичната философия за човешката история като едно непрестанно движение напред и нагоре.
Поемата Септември се състои от дванадесет композиционни части. Първите шест части на поемата Гео Милев изразява своите впечатления от стихийната сила на народа, роден от тъмнината на хаоса. Безредната маса на въстаниците нараства, за да посрещне зората на своето раждане. В седмата част завършва възхода и започва трагедията. В следващите четири части е изобразен крахът на бунта, но още в трагизма на погрома се заражда авторовата вяра в грядущето на народа. Въпреки крушението в дванадесета част, използвайки богата културна символика Гео Милев заявява убеждението си, че злото на земята е обречено. Той вижда в разрушителната сила на бунта могъщата сила на съзиданието, което ще съгради мечтаната световна хармония.
В първата част се изгражда символния образ на нощта и народа, с която изразява изживяването на бунта, на неговата драма и трагичен погром. Образите на нощта и респективно на народа са изразители на типичните художествени категории обект и субект на поетичното действие, което има експресивна същност в поемата на Гео Милев. Народът трябва да разкъса мрака на потискащата социална нощ, да разруши старата вкаменена рамка на общество и време. Вековната злоба на роба във вътрешния, синтетичен обобщен смисъл на символния образ на нощта е първоизбухването на протеста. Той е не овладян и примитивен.
Образът на нощта е и художествен синтез на социалния гняв и на примитивна , инстинктивна избухнала и водена от интуицията, човешка вековна злоба. Фрагментите, които Г. Милев символно маркира, за да съгради новия художествен смисъл на експресивния образ на нощта, са гневът и злобата.
Вторият по значение експресивен символ в поемата е обобщената категория народ. Тя е художествен синтез от различни поетични елементи. Разновидности от ритмично организирани фрагментарни напластявания ясно очертават посоката на условен художествен бунт отдолу- нагоре:
Из тъмни долини
из всички балкани
из дебри пустини
из гладни поля
из кални паланки
...
юзини
заводи
по пътища и по заводи
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
през есенни жълти гори
през камънаци
трънаци
блата
Чрез умелото използване на предлозите из, по и през, Гео Милев не само показва условния художествен вертикал на поетично действие и творческа експресия, но и доказва не разчлененото единство на инстинктивно, примитивно съзнание и тъмна, дълбока земна гръд. Гео Милев не говори за тълпа, а за съвкупност от хора, които са хаотично организирани от общия си порив към свобода.
Втората глава чрез образите символи на светлината- блясъци, слънчогледи, слънце, светлина е внушено раждането на надеждата. Ключовият образ на слънчогледите е откроен с разредка. С него са свързани две контрастни действия погледнаха слънцето и паднаха в прах. Така в символно-метафоричен план е постигнато внушение за сблъсъка между илюзията и реалността и е осъществен в идейно-психологически план преходът към трагичната развръзка.
Един народ, дръзнал да познае себе си и тъмната нощ на своята душа, написва със своите кърви: Свобода! Чрез бунтовния порив на протеста човекът поема голямата отговорност за своята и всенародна съдба. Индивидуалният бунт, слял се с колективния плам на хиляди протестиращи души, става израз на нова социална справедливост. Гласът народен , а не гласът божи, изразява динамиката на времето. Гео Милев е възкресил човека. Заменя бога, сътворява нов свят чрез бунтовния устрем на хиляди, пламнали от дързост, души.
В четвърта и пета част на поемата оптимизъм и трагизъм са представени и от символните цветове черно и червено:
хиляди черни ръце
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: гизъм, оптимизъм, септември, поема
