Оптимистичната визия за Пристъпа величествен на роба

(сравнителен анализ на Ний , Да бъде ден и Юноша от Христо Смирненски)

План

1. Увод : Макар и в края на Първата световна война явлението, известно като литературен персонализъм, вече да е отминало, мястото на Смирненски в историята на българското общество и литература твърде много прилича на литературните легенди, характерни за неговите знаменити предходници. За разлика от останалите този поет трансформира до неузнаваемост познатия модел за изграждане на българските литературни личности. Още по време на активното му творчество се забелязва един парадокс поезията му, изпълнена с новите за момента мотиви на революционната борба на пролетариата, се реализира с помощта на добре познатия художествен език на символизма. В творчеството на Смирненски няма и намек за ролята на Поета в живота на нацията, никъде не става дума за уникалната му поетическа мисия в българската култура. При създаването на единствената си стихосбирка той проявява овладян и обработен художествен вкус и действително подбира най-добрите си творби. Като всеки автор Смирненски живее в културното съзнание на своята нация с малка част от произведенията си, издържали изпитанията на времето.

2. Теза : Оптимистичната идея за промяна предполага не само наличието на две състояния на света, но и на определено действие от страна на хората. Революционните идеи за нещо по-добро, макар и трудно осъществими, са екслпозивни, кратки и в същото време съдбовни. При тях оптимистичната визия за постигане на ново качество означава преминаването на някаква много съществена граница : от небитие към битие или от битие към небитие. Съчетавайки символното с реалистичното, абстрактното с битовото, поетът гради реалиите на задушаващото страдание, алюзирайки обективно-пространствените и духовно-ценностните координати на страдалеца, той изгражда своята оптимистична визия за човека и света.

3. Доказателствена част :

Микротеза 1 : В поезията на Смирненски първият тип творение е ситуиран във времето и пространството на стария свят. Хората творят земните блага, но не се възползват от тях, учудени са от кърмящата гръд на майката земя, което предизвкиква у тях желание за борба и промяна.

Разсъждения

Доказателства

Смирненски разкрива мъките и терзанията на народа, който въпреки тежкия си труд не получава това, което му се полага. В стихотворението животът властва над човека от социалните низини и го обрича на перманентна агония. Животът на бедните деца на майката земя е видян като мъчително изтляване и угасване, като кръговрат на нищетата. На така изградената представа за мрачното и обречено човешко битие се противопоставя идеята за мощта и величието на множеството, сплотено от страданието и творящо живота и бъдещето. Така поетическата идея, тръгнала от горчивото прозрение на множеството бедни, достига до вярата, че утре ще тържествува справедливостта.

Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд жадувайки лъчи, угасваме в тъма - ний, бедните деца на майката земя. ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -ний, бледи смъртници - родени за живот Чрез нашите сърца вселената тупти, живота се крепи на раменете ни На земните блага всевечни сме творци, а нужда ни души до хладната си гръд. Но иде ден на съд! Над майката земя надвисва ураган. Защото в боен ред сред робската тъма възбунени вълни издигат се със рев, защото накипя свещеният ни гнев и неговият вик стозвучно загърмя: "И ние сме деца на майката земя!"

Извод : Тълпите са скритата сила на света, може би все още само възможност, но несъмнено истинският и незаменим субект на сътворението на новия свят.

Преходно изречение : Рязката, решителната промяна може да се осъществи само чрез еднократен волеви акт, което Смирненски демонстрира в стихотворението Да бъде ден.

Микротеза 2 : Заглавието , както и самото стихотворение Да бъде ден ни разкрива оптимистичната визия на Смирненски за разрушаването на стария свят и сътворяването на новия, което е и основната теза на оформилия се вече литературно-исторически сюжет мечти и утопии за по-справедливо устройство на света.

Разсъждения

Доказателства

В стихотворението Да бъде ден! е ясно очертан мотивът за тъмнината, препращащ към смъртта, подсилен от смисловите значения на кръста и Бога в творбата. Страданието е хиперболизирано, страдащият човек - идеологизиран, социалната жал - безмерна. Тълпите са едновременно подгонени натам и нижат се натам - в самото движение е проектирана обърканост, непоследователност. В стихотворението тълпите също са едновременно безпомощни, потърпевши от злото, но носят копнежа по другото. Именно като носители на това диалектическо противоречие - между страданието и ясната идея за спасение, тълпите са тези, на които пренадлежи трансформационната сила, в основата й е викът Да бъде ден!.

Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената стърчи злокобен силует на някакъв грамаден кръст За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина през ужаса на мрак студен разбунен вик гърми навред: "Да бъде ден! Да бъде ден!"

Извод: Това е разказ за времето на мрака или още по-точно за безвремието на хаоса и страданието, които носят обаче в себе си копнежа по светлина и промяна.

Преходно изречение: Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха ,на празничното усещане за взривна промяна на света, което разкриваме и в Юноша.

Микротеза 3 : Юноша на Христо Смирненски е разположена между въпроса и намереният отговор. Между тях е промяната на едно съзнание, което иска да разбере света и себе си в него. Между въпроса и неговия отговор е пътят от наивната възторжена младост да социалната зрелост. Между тях е миналото на страданието и бъдещето на промяната.

Разсъждения

Доказателства

В началото на творбата в изповедта на лирическия Аз се задава един от най-болезнените въпроси на човешкото съществуване. Смирненски използва изповедта на героя и описания, за да постигне лирическия драматизъм на сблъсъка на едно съзнание със света. Мисълта на лирическия герой е извървяла пътя от социалната инфантилност до узнаването, до прозрението в битиен и социален план. Мечтите на младостта се противопоставят на кошмарната реалност. Последните две строфи са в измеренията на жадуваното сбъдване на промяната. Те са израз на копнежа по осъществяването на желанието.

Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи. пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат. жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън. - Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!... без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.

Извод : Юноша е драматична изповед на едно съзнание, на едно поколение, на младостта изобщо за срещата и с живота и света. Творбата носи драмата на съществуването, но и надеждата за друг живот. Тя е разпъната между разочарованието и очакването, между усещането за безсмислено съществуване и намерения смисъл на битието.

4. Заключение : Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят и сътворяването на нов, хармоничен свят, свят на красота и истински живот. Това рушене не може да стане