Христо Фотев

Оптимистичен реквием

На Атанас Манчев

Аз съм целият в твоето начало

обещало ти щедро света -

в окриленото - твоето тяло

тъй далече сега от смъртта.

Да си целия в своето начало

и в самото сърце на света -

с окрилено от въздуха тяло

и на стъпка почти от смъртта.

в любовта да си целия - както

си до болка в нощта - и в нощта.

Да е твойто признание кратко -

ти на друга - една - обеща

верността си - и скочи във мрака

там където със звездни очи

Свободата - тя нежно - те чака

и без твоите устни - мълчи!

Върху теб Тя в нощта ще се спусне -

твоя майка, сестра и жена.

Ще запее тя с твоите устни

и ще бъде в нощта - Светлина!

И ще бъде сияйно начало!

Ти - в самото сърце на света!

С окрилени и устни - и тяло.