Андрей Руменов Маринов

7гр. Ф8415

Протокол

Определяне константата на разпадане и периода на полуразпадане

Теоретична част.

Радиоактивно разпадане е спонтанното превръщане на едно ядро в друго с излъчване на часици, при което става промяна на атомния номер. Ядрен преход е промяна в енергетичното състояние на едно ядро чрез разпадане или излъчване на -кванти.

Радионуклид (радиоактивно ядро) е нуклид в определено енергетично състояние, който може да претърпи спонтанно разпадане или преход. Изомер е нуклид във възбудено състояние с относително дълго време на живот в това състояние, който преминава в по-ниско енергетично състояние, чрез -преход или друг вид разпадане. Изомерните състояния се означават с m след масовото число, например ^119mSn или ^110mAg. Енергия на разпадане е енергията, която се освобождава при разпадане от основно състояние на матерното ядро към основно състояние на дъщерното ядро. Тя съответствува на разликата в атомните маси между основните нива.

Интезитет на прехода е вероятността едно ядро в определено енергетично състояние да се трансформира чрез даден преход. Интезитета на преходите обикновено се дава в проценти. Активност на радиоактивен източник, според общоприетата дефиниция на Международната комисия за радиационни единици, е отношението на броя спонтанни ядрени превръщания, dN, извършващи се в дадено количество от радионуклида към големината на интервала от време dt:

.

Закон за радиоактивното разпадане.