Определение и обща характеристика на данъка.

Развитие на теорията на данъка.

Римска концепция на данъка.

В съответствие с римското понятие за държава данък е акт за публична власт.

Той се обявява от централната власт и е предназначен за покриване на публичните разходи, свързани с функционирането на службите по отбраната на страната.

Обетк за внимание са неравенството в разпределението на разходите, утвърждаването на привилегиите, освобождаването от облагане и преди всичко използването на драконовски средства за тяхното покриване.

В определени случаи се използват инквизицията и мъченията като мярка с/у неплатежоспособните.

Упадък на римската данъчна система.

Макар и добре развита римската данъчна система започва да се разпада. Влияние оказват както политическите, така и икономическите фактори като решаващо е разделянето на Римската империя на две части Източна и Западна. Пълното разпадане на данъчната система става по време на Източната римска империя.

За деградацията на данъчната система значително допринася поведението на кралете чрез увеличаване на актовете за данъчен имунитет. Влияние в това отношение оказват данъчните облекчения на големите поземлени собственици, които са упълномощени да събират данъка за своя сметка главно от лицата търсещи тяхната защита и числящи си към техните владения. Така данъка приема характера на частна удръжка.

Укрепване на кралската власт и възстановяване на държавните

данъци.

Поради факта, че кралят не притежава още възможността да повишава данъците по пътя на властта, той е принуден да иска субсидии от своите васали. Тази практика става причина данъка да се нарича помощ и да се разглежда като поддръжка-дар за суверена. Но данъка не е само обикновен подарък, той е персонален дар, който кралете използват за своята издръжка.

С даровете в полза на държавния глава данъкът става удръжка, учредена по пътя на властта с постоянен х-р, която расте непрекъснато-удръжка, изразяваща своеобразно връщане към римското понятие за данъка.

Авторитарна концепция за данъка (ХVI и началото на ХVIIIв. )

Авторитарната концепция за данъка се ръководи от намерението за опростяване и справедливост на фиксалното облагане. Тя възниква през ХVIв. утвърждава се през ХVIIв. И се радва на всеобщо внимание в края на царуването на Луи ХIV. В нея може да се откроят следните съществени неща:

Абсолютното право на монарха да представлява държавата и да въвежда и събира данъци;

Чисто авторитарна теория на Ришельо (ХVIIв.), която се застъпва в мемоарите на Луи ХIV и др. автори;

~Обстоятелството, че авторитарната концепция фаворизира косвените данъци, които по-лесно се събират и налагат от пътния данък.