Опити за нови модели

Многобройни са изследванията, в които се осъществяват опити за моделиране на социалната промяна. Сред тях ще обърнем внимание на шест. Критерият за подбора изхожда от съществената предпоставка, задължаваща ни, доколкото е възможно да се обвърже емпирика и теория. Авторите на шестте подбрани изследвания се интересуват както от теория, така и от история. В групата са включени социологът Норберт Елиас, антропологът Маршал Селинс, философът Мишел Фуко и трима историци "мутанти" от т. нар. "аналитична школа", в която интердисциплинността е традиция.

Монографията на Норберт Елиас (Относно процеса на цивилизация, т., С. 1999, т., С. 2000) като изследване за цивилизационния процес е публикувана за първи път през 1939 г. в Германия. По време на публикуваването и непосредствено след това, книгата не прави впечатление и не предизвиква дискусии. В Европа интересът към нея се събужда през 70-те години. В литературата се правят бележки по повод определяне трудът на Елиас като монография. Книгата в известна степен е съпоставима с тази на Толкът Парсънз (чиито идеи изложихме в еволюционния модел), защото Eлиас се опитва да направи синтез на идеите на Вебер, Фройд и Дюркем. В същото време Елиас разбира, а и се интересува повече от история, отколкото Парсънз. Неговата работа е по-богата на конкретни детайли. Книгата на Елиас е монография в смисъл, че концентрира в себе си множество социални аспекти на западноевропейското общество за периода от късното средновековие. Общо взето той анализира навиците и начина на живот на средновековния човек, за когото дори използването на "кърпичка" и "лъжица" е белег за цивилизованост. Сравнявайки ги с добрите маниери на XV и XV в., Елиас иска да илюстрира онова, което вероятно първи нарича социогенезис на Западната цивилизация. Теорията му е мултилинеарна. Елиас различава две основни посоки в структурните промени на обществото - една, повишаваща диференциацията и интеграцията, и друга, която го понижава. Затова той не среща проблем в обясняване залеза на Рим чрез концентричните кръгове на своя модел.

На второ място Елиас, обръща внимание и изследва механизма на промяната. Опитва се да отговори на въпросите как и защо става тя. Най-оригиналната му идея е описанието на промените в начина на живот и маниери на т.нар. средновековен човек. Аргументите за залеза на контрола на "Аза" са обяснени с политически термини. Според Елиас процесът се осъществява чрез " монопола на силата", свързана с централизираната държава. Залезът на абсолютната монархия за Елиас е следствие на разпределението на силите между малки и големи държави в средните векове. Най-сериозната критика в схемата на Елиас може да падне върху централната му прагматична концепция за цивилизацията. Той я дефинира като наличие на определени понятия, които покриват особеностите й (срам, контрол на "Аза" и т.н.).От тази гледна точка е трудно да се намери общество, което да не е цивилизовано, независимо, че в сравнение с други Елиас прави опит за определяне на цивилизацията в неаксиологически смисъл. Всъщност и той самият си задава въпроса - как изобщо е възможна прецизна дефиниция на цивилизацията в Европа след като стандартите за цивилизация се променят. Наблюденията на Eлиас съдържат в себе си много и различни използваеми фрагменти. Твърде много неговите идеи напомнят на наскоро приетите от школата на аналистите, с които се предполага, че историята ще получи нова "зелена улица".