ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ - ДОС, WINDOWS

Управлението на процесите на организиране и конфигуриране на компютърната система и обменът на информация с периферните устройства се извършва посредством така наречените операционни системи. Операционните системи са набор от сложни управляващи програми (супервайзори), изпълняващи различни дейности, подчинени на задачата да организират ресурсите на компютърната система, като предлагат на потребителя средства за гъвкаво и лесно решаване на конкретни често срещани проблеми. Операционните системи се състоят от няколко обособени иерархично подредени части, като най-ниското ниво са програмите за управление на компонентите на компютърната система, а най-високото - програмите за диалог с потребителя.

Основните функции на всяка операционна система са:

- организиране, записване, поддържане и управление на данните във файлова структура върху дисковата памет,

- обмен на данни между периферните устройство и оперативната памет,

- задаване на конкретни параметри на самата операционна система при стартирането ©,

- резервиране на памет за нуждите на изпълнявани програми

- изпълнение и управление на програми и обмен на данни между различни програми,

- изпълнение на входно-изходни операции и прекъсвания; изпълнение на команди, осъществяващи директната връзка на потребителя с компютъра

При по-големи системи е необходимо още:

- управление на работата на няколко потребителя и/или програми при едновременна работа,

- водене на отчет за работата на отделните потребители, използуването на изчислителните ресурси, съхраняване на информация за системни грешки. ( операционните системи на компютърни мрежи са обект на самостоятелно разглеждане. )

Съществуват различни операционни системи, най-разпространени, от които са: UNIX, CP/M, XENIX, OS/2, DOS, MSDOS и техните многобройни версии.

Накратко ще се спрем на основните характеристики на операционната система на Мicro Soft - MS-DOS, предназначена за съвместими с IBM персонални компютри. дисковата операционна система (ДОС , респ. Disk Operating System - DOS) претърпява много изменения и подобрения, които се означават като версии на ДОС - от DOS 1.0 през DOS 2.0 до DOS 6.22 и Novell DOS 7.0. Новите версии на DOS, които са разпространени днес, използуват най-удачните решения на СР/М и UNIX. Действието на ДОС може да се осъществи в по удобни форма чрез специални програми, наричани визуални обвивки, които добавят и функции, липсващи в операционната система. Такива програми - обвивки с директен интерфейс към операционната система - са напр. DOSSHELL и Norton Commander. Използуването на графичен потребителски интерфейс с рисунки и изображения е друга възможност за реализиране на обвивки на една операционна система, какъвто е случаят с Microsoft Windows, който сам по себе си е цяла операционна система, на която ще отделим специално внимение.

В дисковата операционна система (ДОС , респ. Disk Operating System - DOS) разграничаваме 6 модула:

1. ROM-BIOS (Read-Only Memory Basic Input/Output System), вградена в чип (фърмуер) - постоянна памет на базовата входно-изходна изходна система