ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА

В зората на човечеството нашите прадеди били изцяло зависими от природата. Знанията общо за природата (за минералите, отделните растения, начина на живот на животните, взаимовръзките в природата и др.) се предавали от поколение на поколение като предания. От тези знания и от умението да се използват зависел животът на човека.

Още в древността хората забелязали, че ако събират неправилно корени или семена, охлюви, яйца на птици, ако безразсъдно убиват животни, ако не внимават с огъня, може да бъде застрашено съществуването им. Ето защо те започнали да се стремят да опазват основното си богатство заобикалящата ги природа и отделните й елементи. За свещени хората обявили гори, животни, растения, камъни, извори, леговища на животни, места, където риби хвърлят хайвера си или гнездят птици. От поколение на поколение се предавали забрани, които ограничавали или не позволявали да се убиват различни животни, да се събират растения през определен период от годината или от определени места. С появата на държавата тези обичаи се узаконили. В първия руски писмен законодателен източник Русская правда" (XI в.) са записани ограничения за лова на животни, числеността на които е значително намаляла.

Постепенно хората натрупвали знания за законите на природата; Заедно с това се развивало производството. За Да получава повече продукция, човечеството започнало да използва все нови и нови природни ресурси. Това довело до големи и понякога до непоправими изменения в заобикалящата среда. Хората започнали да разбират, че трябва да се организира опазване на природата, като се използват постиженията на техниката, държавната власт, международното сътрудничество. През 1913 г. се състоял I международен конгрес за защита на природата.

Проблемът за опазване на природата се поставя особено сериозно в средата на XX в., когато стават съвсем явни измененията в природата, предизвикани от стопанската дейност на хората. Днес опазването на природата е една от най-важните задачи за жителите на нашата планета. От решаването на този проблем зависи бъдещето на човечеството, възможността за по-нататъшно развитие на промишлеността, техниката, селското стопанство и др.

В защита на природата първи се обявяват биолозите, тъй като растенията и животните най-напред реагират на измененията, които настъпват в резултат на човешката дейност. След това вниманието се насочва към промените в почвата и релефа, в целия ландшафт, във въздуха и водите, към намаляването на полезните изкопаеми. Трябва разумно да използваме всички природни ресурси, да намаляваме до минимум отпадъците, да мислим за бъдещите поколения.

Природните ресурси трябва да се пазят и непременно да се използват без загуби. Това означава рудите и каменните въглища напълно да се извличат от разкритите галерии, да се използва разумно природният газ, да не се допуска безполезно изтичане на нефт и артезианска вода, при сечене на гори да не се оставят неупотребени дървесни отпадъци. При преработването на суровините трябва да се намаляват отпадъците от дървесина, метал, кожа и др. и да се търсят начини за оползотворяването им. Правилно и икономично трябва да се използват отоплението, електроенергията, водата, вторичните суровини. Така много природни източници ще бъдат запазени за бъдещето.

Замърсяването на въздуха и водата, унищожаването на зелените насаждения и горите, нарушаването на ландшафта, безразборното изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, излишният шум рушат природната среда, действат пагубно върху растения и животни и върху човешкия организъм. Нарушаването на естественото протичане на процесите в природата е източник на много заболявания. Ето защо