Камелия Наскова Керчева, 10 д клас, 13

Онзи, който има защо да живее, може да понесе всяко как

Есе

Но защо ?! Има ли за какво да живея? не един или двама са се терзали над тези въпроси . Когато не можеш да намериш дори една причина , поради която да продължиш да живееш , когато изгубиш вкуса към живота, желанието, тръпката ,тогава се отваря бездната на вътрешното неудовлетворение. И това неудовлетворение може да продължи много дълго, независимо от на пръв поглед благоприятните външни условия. Защото когато този, който нехае за дълбините на вътрешния си мир и не вижда смисъл в съществуването си, бъде разлюлян от вълните на страданието,тогава той се оказва изгубен в океана на болката.
Но, ще възрази някой, как да не бъда отчаян , когато детето ми е болно и знам, че ще умре? Как да преживея загубата на приятел, на любим ? Как да не съм наранен, обезверен като всеки ден включа ли телевизора виждам само терористи, убити, ранени, невинни жертви ? Трябва ли нищо да не усещам ?Всъщност кой не би се засегнал ? Известно е , че дори и Далай Лама пролива сълзи, мислейки за страданията на хора, с които току-що се е запознал .
И именно в това се крие разликата между мъдреца и обикновения човек.
Първият може да прояви безусловна любов към онзи, който страда и да направи всичко по силите си , за да облекчи болката му , без собствената му представа за съществуването да се разклати . Той притежава способността да е на разположение на другите без да потъва в отчаяние , защото е открил смисъла на своето битие.
Понякога се случва емоциите да са толкова силни , че да не ти оставят никакво място за разсъждение и е невъзможно да ги управляваш в момента, в които се изразяват. Когато почине твой близък ти си разстроен , чувстваш загубата му като несправедливост . Не, не можеш нито да я приемеш , нито да я разбереш . Но от друга страна голямата тъга , която изпитваш и огромната болка, която те разкъсва, ще направи ли любовта ти към починалия по-голяма? Да останеш болезнено обсебен от ситуация или от спомен за покойник , до такава степен , че да си съсипан от това в продължение на месеци и години не е доказателство за обич,а за привързаност, която с нищо не помага на другите или на теб самия. Питайки се Защо аз? Защо на мен?, печелиш ли друго освен нови и нови душевни терзания? Може би с приемането на мисълта , че смъртта е част от живота , дълбоката скръб отстъпва място на разбирането, на спокойствието , не зная.
Навярно начинът, по който изживяваме болката и страданието зависи от нашето собствено поведение. Мисля , че една било то физическа или психическа болка може да бъде силна , без да унищожи положителния ни поглед върху живота. Ако сме достигнали до известен вътрешен мир, по-лесно ще запазим душевната си сила или ще си я възвърнем бързо , дори да сме изправени пред особено трудни обстоятелства. И наистина, ако се оставим да бъдем затрупани с личните си проблеми , колкото и трагични да са, само ще ги увеличим. Ако нашето съзнание привикне да отчита само отрицателното , само болките и несгодите, то ще дойде ден , когато и най-малкото нещастие ще ни носи безкрайно страдание. И точно тогава идва въпросът : Има ли място за мен в този свят ? Има ли защо аз да живея? В този момент смисълът на живота ни е неясен, неопределен, разнищван от съмнения.

Според учението за логотерапията, създадено от Виктор Франкъл , ние можем да открием