Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 г. в гр. Тур. Дядото на великия писател, по фамилно име Балса, бил селянин. Бащата на Оноре, Бернар - Франсоа през време на революцията и Наполеоновото управление успял да натрупа значително състояние. Известно време бил помощник - кмет в Тур. Той преименувал фамилията Балса в Балзак, по - късно писателят поставил пред фамилното име аристократическата частица ,,дьо.

През 1807 г. Балзак постъпва на училище във Вандомския католически колеж. От ученическите си години той запазва лоши спомени. Преподавателите монаси го смятат за ленив и некадърен ученик. В същност малкият се отегчавал от всичко в училището и тайно четял забранени книги. Вероятно по това време се е опитвал и да пише. Сестра му Лаура, която е една от първите негови биографи, съобщава, че през 1812 г. брат й написал ,,Тракта за волята , който бил унищожен от училищното началство Със съгласието на родителите си по здравословни причини Балзак напуска колежа. По късно той завършва средното си образование в частни училища.

След Реставрацията родителите на Балзак се преселват в Париж. По тяхно желание той учи юриспруденция и в същото време работи в адвокатска кантора. Балзак обаче имал влечение към литературата , той мечтаел да стане писател. Бащата като трезво критичен буржоа смята, че писателския труд е безполезен, носи само бедност, и не одобрява намеренията на сина си. В семейството само сестра му го разбирала и била уверена, че брат й ще стане велик писател. Той бил вече 20 годишен, с големи планове за слава и пари. По настояване на Балзак родителите отстъпили. Той посвещава живота си, силите си и таланта си на литературата.

Труден е бил жизненият и творческият път на Балзак. Запазените писма до близки и приятели са твърде интересна документация за условията, при които е живял и работил. В някои от тях лъха мъка, горчивина и потиснатост, други представляват страшното обвинение срещу това общество, което унищожава духовните сили на нацията. В началото на писателската си кариера той живее в малка мансардна стая, където лятно време се задушавал от горещина, а през зимата се пукал от студ. Но той е упорит и с надежди; главата му е пълна с много литературни планове за романи, трагедии и комедии. През 1813 г. той пише на сестра си Лаура, че е замислил да напише трагедия в стихове, и в същото писмо и съобщава за условията, при които работи: ,, ... твоят брат, на когото е отсъдена великата слава, се храни, както става с всички велики хора, т.е. умира от глад. Не е безинтересно да отбележим, че живото чувство за хумор, което лъха от тези редове, не го напуска през целия му живот въпреки убийствените условия.

Най напред започва с издателска дейност; заема пари от родителите си и близки, купува букволеярница и печатница и почва да издава съчинения на Молиер и Лафонтен. Но тук се сблъсква с вълчия закон в буржоазното общество с конкуренцията на печатари и издатели. Предприятието пропада наскоро. За негова сметка остават задълженията и преследванията на кредиторите до края на живота му. После се заема да разработва сребърни рудници на остров Сардиния, останали от римско време. И това предприятие пропада.

Първото художествено произведение на Балзак, трагедията ,, Кромуел , която завършва през 1820 г. , с нищо не подсказва гения на писателя. Поставена на обсъждане в тесен семеен кръг, трагедията не получава дори снизходително и окуражително одобрение. Все пак с нея той поставя началото на своето писателско поприще.

Той е едва на 23 години, а вече е автор на пет романа. Самият им автор още тогава ги смята за слаби произведения. По късно, когато създава своите безсмъртни романи, повести и разкази, проблемът за силата на парите в обществения, семейния и личния живот заема централно място. Сред най-известните романи на Балзак са: Шагренова