Онези, които се обичат са свързани и в отвъдното ,,Ад ,песен пета

В пета песен от поемата си ,,Ад Данте разгръща мотива за вечната и непреходна любов,неподвластна на ударите на съдбата.

Данте поставя във втория кръг на Ада онези,поддалите се на плътско изкушения,прелюбодеятелите.Разказана е историята на младите жлюбени Паоло и Франческа,които превратностите на съдбата са въвели в грях.Историята на нещастните герои пряко кореспондира с екзистенциалната драма на автора,а именно непреходната,но останала в сферата на платоничното, обич към Беатриче Портинари.

Една от Божиите заповеди гласи ,,Не прелюбодействай! . И без значение от обстоятелствата,допринески за прегрешението,прелюбодейците подлежат на наказание.Данте,според собствените си виждания,отрежда на грешните втория адски кръг.Тъй като делата на героите не са продиктувани от предварителни намерения,от желание за умишлено накърняване на нечии интереси,а напротив- от чистите пориви на сърцето или дори от човешката слабост да се поддаваме на плътското,Данте не осъжда така стого прегрешилите.

Авторът бива потресен при вида на едн амлада двойка,носеща се във вихъра от души.Паоло и Франческа чрез които поетът развива мотива за непреходната,нежна и извисена любов,нестихваща дори в отвъдното.С много красота и символика е пресъздадена фигурата на реещите се души на тези жертжи на грехопадението.Авторът ги гълъби.А всеизвестно е ,че гълъбите са олицетворение на вечната и възвишената,чистата,нежна и трепетна любов.Гълъбите се обвурзват за цял живот и именно на това набляга Данте със своето сравнение. Влюбените са свързани и с верига,цъщо символизираща непреходността на любовта- тя ще трае вероятно ,,дорде траят вековете.

С иторията за красивата любов между Паоло и Франческа,Данте всъщност разкрива и виждането си за своята собствена пламенна и утопична любов към Беатриче. Истинската любов не знае граници.Истинската любов е завинаги.Така се случва и с поета.Макар и не букжално той е свързан с бленуваната жена и в отвъдното-духовната и платонична връзка остава вечна.Дори и след смъртта на Беатриче,пламъкът не угасва,а напротив засилва се влиятнието на трепетното чувство и предаността върху целия живот и творчество на поета.

Да обичаш истински,значи да отдадеш цялото си същество някому,без да очакваш възнаграждение,да дариш душата си за вечността.