ОМИРОВ ГЕРОИЧЕН ЕПОС

Старогръцкият героичен епос, наречен Омиров, е свързан с култа към героя. Възниква при формирането на големи етнически общности на родов, колективен принцип, както и при създаването на ранни държавни обединения, организирани на етничен принцип.

Родовото съзнание обединява етносите в колектив, а създадената човешка общност надскача границите на етноса, формира колективно съзнание на по-високо ниво, което изисква обединение на родовите човешки общности в държава.

Героичният епос е духовната връзка между етносите в рода и племенните обединения в държавата. Разкрива общия първоизвор на техните култури като митологична и фолклорна памет, опазени чрез ритуалите на традицията. А тя говори, пее и танцува в душата и сърцето на всяко поколение. Героят остава един и същ, но попада в различни ритуално-наследствени ситуации. Той е епическото продължение на митологичното повествование за произхода на рода, но и на света. В художественото пространство на епоса героят обединява родовите и племенни митологични сюжети. Той носи и изразява синкретичното съзнание на обединените общности в държавата. Превръща се в еталон на човешкото колективно действие, насочено към бъдещето, но опазило миналото в колективната памет на общността.

Героичният епос на Омир има свой характерен стил.

Създава обща картинна представа за света и не се интересува от задълбочено обяснение психологичния свят на човека. Има циклична структура. Представя поредица от събития, обединени от обща тема с характерни мотиви и герои, чиито действия и съдба възпроизвеждат в художествен вариант живота на отделната личност и на колектива. Личностното става мяра за колективното и обратно - колективът е изразен чрез действията - подвизи на героя. Но понятието личност в дребната епоха на Омировия героичен епос е твърде далеч от съвременния смислов обем, който носи.

Личностното в поведението на героя има външен описателен характер, няма психологична дълбочина и обществено ангажирана мотивация.

Личността на героя в Омировия епос е предопределена, сякаш художествено моделирана предварително от традицията. Героичното съзнание носи преклонение пред миналото, особено уважение, издигнато с ритуален култ към героичната слава на предците, които, почетени чрез ритуалния акт на героичния подвиг, ще увенчаят със слава и Омировия епичен герой. Затова преклонението пред традицията и миналото се демонстрира, показва и разиграва чрез епическото действие.

Словото на епоса има ритуална функция. Всеки сюжетен детайл е от особено значение в мащабното представяне на афишираното преклонение пред традицията, едва ли не изиграно като театрално представление. Затова и всеки детайл има свой сюжет. Превръща се в епично събитие, последователно и подробно описано, разказано и изиграно. Епическият разказ се прекъсва за дълго, за да поднесе героят преклонението си към традицията чрез всеки детайл, епизод и събитие от мащабното епично повествование. Ритъмът на епическото повествование за обяснение, описание и представяне на героичния акт е бавен. Словесното действие чертае широк епичен хоризонт пред взора и въображението на възприемащия епическото слово. Тази дълбочина в художествените послания на епоса очертава хоризонтала с пространствената ориентация на човешкия поглед към миналото. Възстановява се хронологичният ред на случилите се събития, който е отправна точка за съпоставка на минало с настояще. Славата, която трябва да се присъди на епичния герой, е