"ИЛИАДА"

Богдан Богданов

Според древните "Илиада" е младенческото дело на Омир. Понеже нейният свят действително изглежда по-архаичен, тази теза се възприема и от някои съвременни учени. Както показва името, широката тема на "Илиада" е съдбата на град Илион. Но епопеята не предава всички събития на десетгодишната война при Троя, а само това, което се случва в петдесет и един ден в последната десета година (според други изчисления дните са петдесет или четиридесет и девет).
Този факт има навярно художествено основание. Още Аристотел забелязва в двадесет и трета глава на "Поетиката":"... и тук Омир в сравнение с други поети би изглеждал божествен, тъй като дори войната, която има начало и край, не се заел да изобрази изцяло. В противен случай фабулата щеше да бъде много голяма и необозрима... Омир обаче е взел една част от събитията и си служи с много техни епизоди..."[1]
Според Аристотел първата заслуга на поета е, че описвайки Троянската война, той стеснява с избор на някакъв момент нейните граници; втората заслуга - че Омировият разказ за подвизите на много герои, за делата на народната маса, в "Илиада" е подчинен на единно действие. След тия две забележки очакваме извод в какво точно се изразява тематичната единност на произведението. За съжаление, Аристотел не довършва наблюдението си върху художествената структура на "Илиада" и въпросът, който у него остава открит, продължава да се дискутира и до днес. Изясняването му е свързано с не малка трудност. Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, можем да работим единствено с догадки за това какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използвал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна концепция.

МИТЪТ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА - ШИРОКАТА ТЕМА НА "ИЛИАДА"
Оригиналността на Омировата сюжетна разработка се проявява най-напред в това, че поетът пропуска прекалено известните моменти от Троянското сказание. Причината за войната, например, историята със златната ябълка и обстоятелствата на открадването на Елена липсват в "Илиада".
На второ място оригиналността на Омировата трактовка се проявява в по-свободното използване на старинните митологически мотиви, в по-реалното тълкуване на наследения от традицията митологически сюжет. Впрочем с Троянския мит Омир върши в "Илиада" това, което става в този мит преди Омир с по-древните митологически мотиви. Те се очовечават, превръщат се от митически истории в художествени сюжети. В този смисъл Омир върви в посоката на традицията.
В гнева на Хера и Атина, например, задето Парис не отсъжда на тях златната ябълка, откриваме старинния мотив за отвъргнатата обич на божеството в т.нар. календарен мит, за което то отмъщава, като убива своя любимец. Тъй и Парис бива убит в един от митовете, разработен в циклическа поема. Само че у Омир, а може би още преди него, култовият смисъл на мотива престава да се помни. Останал без този смисъл, мотивът започва да се възприема чисто сюжетно и се подчинява на нова смислова концепция.
Друг старинен мотив се преплита в Троянското сказание чрез образа на Елена. Макар и очовечена, у Омир все още се помни божественият и произход. Неин баща е Зевс и не е обикновена измислица това, че се родила от яйце. Също като финикийската Афродита-Астарта, родена от яйце, паднало от луната, и карийско-лелегската Артемида, изобразявана като блатна патица, Елена е първоначално богиня-птица, божество на вегетацията [2] и пролетното тайнство, явило се някъде в Мала Азия и по-късно поселено