ОМИР И НЕГОВОТО ВРЕМЕ

ИЛИАДА - СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ

Първите старогръцки автори са Омир и Хезиод. Омир създава две поеми - Илиада и Одисея¹. Направените сравнения и изследвания доказват, че Омировите творби приличат на народнопесенни произведения, но същевременно са и лично творчество. Те имат тема, композиция и разработва на образите, характерни само за личното творчество. Авторството на Омир не се състои в измисляне на фабула и персонажи, а в подбора, комбинирането, обогатяването и придаването на конкретен облик на натрупания материал. Така от по-кратките, изпълнявани наведнъж песни за различни моменти от Троянската война, се разбива едно по-мащабно и като обем, и като концепция произведение, което е сложно организирано и тематично единно цяло. Безспорно Омир си служи с вече оформилите се в устната традиция теми, образи и разработки, но създава оригинални произведения², без да изтъква личностното си отношение. Неговата последователност при замисъла, целостта и относителната непротиворечивост на творбите му го отделят от народния творец и фолклора.

Омировите творби следват особеностите на жанра - класически героически епос, възникнал в периода на разпадане на родовата общност и заместването й с нов, мощен колектив - военното обединение и държавната организация. В него се разказват събития от миналото, които са идеализирани. Героите са реално съществуващи лица - могъщи воини, хора и богове, чиито качества са преувеличени. Времето, за което се разказва, е легендарно. Разказът е организиран около централно събитие от голяма важност - война с победи и поражения. Омировият епос се оформя към края на тъмните векове (времето между 1200 г. пр. Хр., когато се предполага, че се е водила Троянската война, и 750 г. пр. Хр., когато е живял и творил Омир), когато са обособени ясно две съсловия -на селяни и аристокрация, подчинени на местен цар, а заплахата от вражеско нападение от страна на съседи изисква добра организация на отбраната- привилегия за аристократите.

Ето защо Омир изобразява в Илиада войната и нейните ужаси като нещо неизбежно и естествено, рисува обаче и подвизите на аристократичното военно съсловие. То гарантира сигурност на цялата общност чрез своите воински качества и способности. Но все още не се поставя акцент върху патриотизма и колективната отбрана, а по-скоро върху стремежа към придобиване на лична слава и блага. Водеща в Илиада е именно темата за накърненото достойнство, за отнетата слава и бойни награди и за гнева на ахейските царе. Използвайки тема, разработвана и от други епически поеми, Омир създава оригинален сюжет. Върху традиционната тема (за Троянската война) поетът наслагва две традиционни епически теми - за гнева на Ахил (първоначално към микенския цар Агамемнон, а след смъртта на Патрокъл (най-добрия приятел на Ахил) Към Хектор и троянците); и за отмъщението за убития.

Основната част на сюжета представя бойни епизоди. Чрез четири големи бойни сцени между гърци и троянци, разгърнати в четири последователни дни, но художествено представени в различни песни, Омир пресъздава Троянската война в поемата. Първата сцена, обхващаща 1-я ден, започва в трета песен и включва двубоя между Парис и Менелай, както и сключеното след това примирие. Втората сцена (втори ден) е описана в осма песен и разказва за победите на Хектор. В трета сцена (трети ден) троянците проникват в ахейския стан и Ахил разрешава на Патрокъл да участва в боевете (шестнадесета песен), което довежда до смъртта му (седемнадесета песен). В четвъртата сцена Ахил се връща на бойното поле (двадесета песен) и отмъщава за