МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТА НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ СПОРЕД ИЛИАДА

Произведението Илиада е малка енциклопедия за битието на древните гърци. Авторът на поемата успява да сътвори един своеобразен и ярък свят, в който разкрива достойнствата на войната и значението на мира, религията и труда. От изученото в VIII клас младият читател си създава обида представа за античния свят и начина на живот на древните гърци. Когато прочете Илиада, тази първоначална представа се обогатява и пред очите му изникват картини на безстрашни, емоционални и горди личности от една славна и древна епоха.

Трите сфери, в които читателят може да разгледа битието на старите гърци са: война и слава, мир, традиции и богове и човешката същност на хората.

Каква е ролята на войната за древните елини? Тя е средство за придобиване на повече материални блага, слава и признание. Войната е начин на живот, чрез нея се решават спорове и конфликти. Троянската война избухва заради отвличането на хубавата Елена. На бойното поле воинът може да покаже своето мъжество, смелост, себеотрицание. Решенията за воденето на сраженията гърците взимат на съвета. Пример за това са събранието на данайците в I глава и на троянците в XVIII. Елинското общество има йерархично устройство. Начело стои цар, който е най-високопоставената фигура и неговите заповеди трябва да се изпълняват. Такъв е Агамемнон. Когато някой се противопостави на решенията му, той бива наказан. Пример е отнемането на Бризеида от Ахил, който наругава царя в I песен и побоят надхулителя Терсит във II песен от Илиада. Това йерархично устройство води до разслоение на обществото на аристократи и обикновени воини. Царете и вождовете имат голяма власт, почит и авторитет. Те получават най-големи облаги по време на бойните действия. Това води до несъгласие сред справедливите герои и народа. Ярък пример е негодуванието на Ахил и Терсит в I и II песен. Те упрекват Агамемнон в неговото властолюбив и алчност. Чрез тези два епизода читателят се среща със зараждащото се противопоставяне и разпадането на родовите порядки.

Начинът на водене на войната показва познанията на елините във военното дело и тактиката им за победа над противника. Те използват предимно засада, обсада или пряк двубой. Това читателят научава в XVIII песен от чудесния свят върху щита на Ахил, където обсаденият град във втория концентричен кръг е малко копие на Троя.

Когато се води война има победени и победители, смърт, раздор, тъга и страдание. Всичко това води до хиляди жертви. При древните елини изключително интересно е отношението към мъртвите - свои и чужди. Воините от едната вражеска страна се борят за телата им, за да бъдат удостоени с нужните почести и погребални ритуали, защото знаят, че труп, който не е погребан, носи нещастие и беди. Пример са грижите за падналия на бойното поле Патрокъл в XVIII глава. А техните противници се сражават, за да оск-верняват тялото на мъртвия воин.

Войната при древните гърци е свързана и с нещо друго - откупа и гадателите. По време на сраженията много хора са откарвани в плен, в замяна на които се дават скъпи дарове: в I песен Хриз дава откуп за дъщеря си, а в VI песен Андромаха разказва за майка си, която е освободена чрез откуп. Гадателите също са свързани с бойните действия. Те са мъдри, почитани и прозорливи хора, чиито думи са правдиви. Един от тези гадатели е пророкът Калхас, представен в I песен.

Втората сфера от живота на старите гърци е мирът, традициите и боговете. Спокойният, трудолюбив живот, съпружеската привързаност и приятелството са в рязък контраст с военния смут и раздора. Тези страни от мирния живот на елините Омир разкрива предимно в VI и XVIII песен. В XVIII глава авторът представя Хефест като първотворител и чрез неговата четка и майсторство рисува картина на труда и усърдието на хората. По този начин той запознава читателя със селското стопанство на древните гърци. Земеделската работа на елините е тежка и уморителна, но радостта от труда и неговите плодове е голяма. Така