Омир е поет, живял и творил през VIII век пр. Хр., а неговото произведение Илиада се счита за един от първите писмени литературни паметници, след като е записано по времето на Пизистрат. В него се разказва за последните 54 дни от последната, десета година на легендарната Троянска война. Защитникът на Троя е Хектор, който е най-силен сред троянци. Топ е предпочитан герой от Омир.

Ахил и Хектор са епически герои с трагична съдба. Те са ярки примери за това, какво Омир нарича висок герой. И двамата са военноплеменни вождове. Предвождат воините на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. Ахил и Хектор притежават оеромна физическа сила, която прераства в духовна красота, защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените хора. В Края на Илиада и двамата герои загиват, преминават в царството на бог Хадес. Хектор е герой с огромна нравствена сила и съзнание за обществен дълг. Те дават сили в битката с Ахил, описана в Двадесет и втора песен на Илиада. Защитата на човешкото и нравствено достойнство, както и на родната Троя, определят поведението на Хектор. Той приема битката с Ахил, воден от човешки и войнски дълг. За разлика от Хектор, Ахил се стреми към отмъщение. То го изпълва с грозни, примитивни страсти. Руши нравственото му достойнство на героичен воин, спечелил заслужена слаба в битка с троянци. Личен отмъстителен мотив преследва Ахил, защитата на роден град и лично достойнство - Хектор. От двамата Омирови герои по-цивилизованият воин се оказва Хектор.

В Двадесет и втора песен на Илиада се сблъскват сила срещу сила и чест срещу чест. Ахил и Хектор се срещат в боя и изявяват своето различие:

Или пък щита изпъкнал и шлема си

тежък да снема

на вземи, моето Копие сам на зида

да облегна,

па да се втурна смирено така при Ахил

превъзходен,

за да му кажа, че връщам Елена и

заедно с нея

всички богатства, които със кухите

кораби в Троя

цар Александър докара - причина за

нашата свада.

Този цитат е неоспоримо доказателство за това, че Хектор разсъждава и мисли реалистично. Обмисляйки вариант за помирение, той става главен носител на идеята за мира в Илиада. Опитва се да намери най-прекия път към спокойния, мирен живот, Като върне Елена и донесените с корабите кухи богатства в Троя. Желанията определят мислите, следователно Хектор желае помирение с Ахил, но реалността е различна: Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива? Няма да има молител и няма той мен да пожали, почит не ще ми откаже, но в миг ще ме ядно убие...