ГЕРОИТЕ НА ИЛИАДА - ЕПИЧЕСКИ ГЕРОИ

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите олицетворение на народната сила. За да ги отличи от множеството и да покаже ритуалната почит към тях, Омир използва думата херос (герой), Херосът е човек с огромни заслуги към колектива в едно отминало време. Неговото могъщество, в сравнение с новия човек, внушава идеята за минало-идеал, по-щастливо от настоящето.

Героичните образи в епоса са активните носители на епическото действие. Те възникват на широка народна основа. Въплъщават народния идеал за прекрасното, затова са типизирани образи, съответстващи на представите на времето, в което са създадени.

Епическият герой е водеща фигура в обществото. Неговата съдба е немислима извън колектива. Личните му интереси се сливат с общите. Това е принципно положение в епоса, израз на т, нар. геройска етика. Героите проявяват самодисциплина, подчинявайки се на установения в обществото ред. Пример за това е поведението на Ахил в I песен, на Терсит в края на II песен, на Хектор в VI песен (би могъл да остане в Троя, но знае, че мястото му е при войската), на Патрокъл в XVII песен (по свое желание се връща в боя, за да е полезен на гърците) и т. а. Причината да се поставя колективният пад личния интерес е, че разслоението все още не е обхванало родовия колектив. Понякога личните интереси не съвпадат с колективните, но това не води до конфликт между личност и общество. В тези случаи героите имат своя мотив за по-различно поведение и събитията винаги се развиват така, че да се достигне отново до единство на интересите. Колективът не осъжда героя, а мъдро изчаква неговото приобщаване. В I песен частично разминаване с обществените интереси имат и Ахил, и Агамемнон. Всеки от тях има достатъчно мотиви да смята позицията си за правилна. Мъдрецът Нестор, изразител на общественото мнение, се опитва да внесе хармония в отношенията им, като ги сравнява с герои от идеализираното минало. Двамата не се помиряват, но и не прекъсват окончателно отношенията си. Запазват по свой начин връзката си с колектива, а тя е косвена връзка помежду им: Агамемнон изпълнява волята на Аполон, Ахил се оттегля от боевете, но не отплава за родината си. С това като че е направена първата стъпка към помирението. Ахил продължава да следи с вълнение военните действия и като вижда неуспехите на ахейците, подтиква Патрокъл да се притече на помощ. Същите причини поражението и грижата за войската, карат Агамемнон да забрави честолюбието си и пръв да моли Ахил да се върне. Господството на колективното начало се утвърждава отново, но без то да възпрепятства развитието на индивидуалността на героите.

Епическите герои се стремят към славата. Тя е техният основен житейски стимул. Блазни ги мисълта да бъдат почитани и след смъртта, затова с цялото си същество се хвърлят в битките и преследват победата. Ахил може да живее дълго и скромно, но избира славния, макар и кратък живот. Изборът му е въпрос на достойнство. Нищо не му причинява страдание, освен накърнената геройска чест. Определената след битката награда е израз на оценката на колектива за проявено мъжество и храброст, признание за героизъм. Затова като взима наградата на Ахил, Агамемнон не толкова го ощетява имуществено, а посяга на славата му, т. е. нанася му най-голямата обида. В същата ситуация е поставен Агамемнон от бог Аполон, но'бързо намира компенсация, като отнема дара на Ахил. От това обаче не печели авторитет, защото налага волята си върху герой, който по силата на обществения ред е