Човекът и войнът разкрити в образите на Ахил и Хектор.

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти.

Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той самият е полубог.

Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града Приам и Хакуба.Той е най-храбрият воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.

Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му за дълг към общността на троянците. За него е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.

В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агемемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка.

Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.

Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.

Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското