Основни герои в поемата на Омир са боговете и хората - военни вождове, редови войници, мирни граждани, народна маса.

Омировите богове са едновременно богове в религиозен смисъл и художествени символи. Те превъзхождат човека физически. Тяхната сила и видът им не могат да се измерват с човешките. Но освен физически, боговете превъзхождат хората и по това, че не изпитват болка и страдание и че са безсмъртни. Омир описва както влиянието на боговете върху хората, така и техния живот на Олимп, техните взаимоотношения. От една страна, боговете са подвластни на висша сила като хората и живеят като тях. Не са им чужди чувства като гняв, обида и тъга. Те също имат семейни отношения и йерархия, спорят и се карат, обичат и мразят, хитруват и заговорничат. От друга страна, чрез нерядко комичния привкус в техните взаимоотношения, се подсилва представата за тяхното божествено битие, неподвластно на мъки и грижи. Тетида отива с молба при бащата на хората и на боговете" Зевс. Дочула думите и плача на Ахил, тя като облак изплува за миг от морето пенливо,/... нежно с ръка го погали... "Молбата й пред Зевс е да даде .,на троянците кратка победа, догдето ахейци пак почетат и отрупат със слава голяма" нейния син Ахил. Зевс е върховен бог и не може да взема страна в споровете, но обещава да помогне. Това обаче поражда конфликт между него и съпругата му Хера, която го обвинява: Винаги много обичаш далече и скришом от мене/ тайно неща да решаваш!"Свадата между божествените съпрузи за смъртни човеци"е прекратена от сина им Хефест, който моли майка си да се смири, защото мълниевержецът Зевс олимпипски, щом само поиска,/ би ни от тронове сринал... "Лишени от страха за краткост на живота, който владее всички смъртни, боговете понякога са хладни, пресметливи, капризни и своеволни.

Между божествения и човешкия свят в Илиада не съществува непреодолима дистанция. Напротив, боговете общуват с хората и този контакт се осъществява по два начина. От една страна, боговете се проявяват като външни сили, въздействащи върху събитията, както прави Аполон. Топ изпраща чума в стана на гърците, разгневен от нежеланието на Агамемнон да се подчини и да върне дъщерята на жреца Хриз. От друга страна, боговете са представени като сили, които влияят на вътрешните мотивации на героите, както постъпва Атина, възпирайки Ахил от нападение над Агамемнон. И в двата случая боговете проявяват съпричастност към действията на хората, чувстват се засегнати (Аполон) или загрижени (Атина).

Човекьт от Омирово време няма достатъчно сила да разсъждава и да взема решение, затова боговете се превръщат в негов неизменен спътник и помощник. Те са допълнение на човешкия свят. Винаги, когато пред героя се изпречва препятствие, надхвърлящо силите му, Омир намесва божества. Още в Първа песен Атина Палада се явява като образ на Ахиловата разсъдливост. Богинята възпира Ахил, който иска да се нахвърли с меч срещу Агамемнон. Разумът му е заслепен от ръководещата го идея да защити честта си и да запази славата си на воин и вожд. Под формата на заповед, идеща отвън, е наложено разумното решение:

Аз от небето се спуснах да спра

яростта ти безмерна,

стига да слушаш. Изпрати ме тук

белоръката Хера...

Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!

В помощ на Ахил идва богинята на мъдростта, покровителка на науките, изкуствата и занаятите. Изпратена от богиня Хера - съпруга на Зевс, Атина успява да помогне на Ахил да овладее гнева си. Намесвайки се в човешките дела, боговете не вършат чудеса, противоречащи на логиката на характерите на героите, напротив - подсилват характерните им черти. Всеки бог подкрепя или помага на герой, проявяващ качества и нагласи, свързани със