Епосът като един от основните литературни родове, отразява художествено и обективно реалния свят. Отдава изключително значение на събитийността, Писателят-епик се стреми към разгадаване на вътрешната логика на събитията. Поведението на героите се обуславя от обстоятелствата.

Върхово постижение на старогръцката литература - поемата Илиада, съхранява основния принцип на ранния епически стил - надмощието на общото над личното, съчетавайки го с характерни черти на късния епически стил - повишена чувствителност, драматизъм, комизъм, сентенциозност.

Успоредно с проследените събития от историята на древните елини - Троянската война битки, победи, смърти, Омир въвежда в VI песен темата за мирния живот, продължена в XVIII песен. Представяща срещата между Хектор и Андромаха, VI песен звучи като химн на съпружеска вярност. Но щастието на двамата съпрузи не е резултат от тяхната вярност, безгрижност, любов и разбирателство. Животът им е свързан с настоящето и бъдещето на родината. И двамата стигат до мисълта, че не може да съществува семейно щастие без мир в родината. Каквато съдба има Троя, такава ще имат и те, нейните жители. Не е лесно вземането на това решение - да отдадеш живота си на борбата за защита на родната страна, изоставяйки жена и дете. Като всяка друга жена от онова време, Андромаха има обща участ със своя съпруг. Тя става личност чрез него, чрез неговото достойнство. Съпружеската й обич е не само лична привързаност към любимия човек, но и връзка на живот и смърт. Аналогично поставяне и разрешаване на проблема за дълга пред родината и за готовността за саможертва в името на свободата откриваме в българската литература, а именно в образа на Ботевия бунтовник от На прощаване и До моето първо либе. Но докато Ботевите творби са лирически изповеди пред майката и любимата, то Омир описва срещата между двамата съпрузи, намерила външен израз в диалога между тях. В тази така вълнуваща и радостна среща Хектор и Андромаха представят своето разбиране за радостта, щастието и ценностите в живота. Като любяща съпруга и майка, Андромаха желае да задържи Хектор при себе си не само заради сигурността, която ще й осигури, но и заради любовта си към него. Загубила своите близки - татко, майка, брат, тя търси защита от съпруга си:Хекторе, ти си ми всичко: и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Смисълът на щастието за Андромаха се крие в желанието й да спаси от приближаващата гибел съпруга си, да го запали за морална опора на сина си и за негов пример. Дълго време умолява тя Хектор:

Хайде смили се сега, не

напущай високата кула,

да не оставиш жена си вдовица,

детето - сираче.

Макар и подчинена на своите чувства и притеснения героинята осъзнава своята отговорност за съдбата на града като първа жена на Троя, съпруга на