В шеста песен на поемата Илиада Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие. Любовта и разбирателството са неизменно свързани с мисълта за настоящето и бъдещето на родината.

Андромаха е вярна на своя съпруг и се чувства сигурна от неговото присъствие в живота си. Но когато е застрашена съдбата на Троя, тя осъзнава, че дългът към родния град и гордостта на най-силния воин, проявил героизъм в славни битки с ахейци, стоят по-високо от личното щастие. Тя добре разбира това и с достойнство го изпраща на бойното поле.

При вълнуващата си среща Андромаха и Хектор разкриват представите си за радостта, щастието и ценностите в живота.

Нерадостна е участта на Андромаха. Тя е загубила татко, майка, брат. Единствено може да потърси защита от съпруга си:

Хекторе, ти си ми всичко: и

татко, и майка почтена,

ти си ми брат и съпруг неразделен

във възраст цветуща!

Нейна опора в живота след преживяната лична трагедия е съпругът й Хектор. Затова е естествен страхът й от смъртта на най-достойния и обичан съпруг. Страдание изпълва сърцето й при мисълта.да остане вдовица, а детето - сираче. Загрижена за съдбата на Троя, Андромаха трябва да преодолее своите чувства. Раздвоена между личната болка и дълга, от желанието Хектор да остане близо до нея и вождът да запази своето достойнство, тя нежно го съветва:

Хайде, войската задръж при

смокинята дива, където

Троя е най-уязвима, стената

най-леснодостъпна.

Обичаща и предана съпруга, Андромаха носи в душата си мрачни предчувствия. Тя желае мир и разбирателство, но не по-малко искрена и топла обич. Единствената й молба към Хектор е да бъде по-предпазлив и по-внимателен. Отговорност е да си съпруга на вожда, на предводителя.

Андромаха е трагична героиня. Обичта й е обречена, семейното й щастие -краткотрайно. Войната със своята опустошителна сила носи драматични обрати и отнема човешката й радост. Семейството в живота на Омировите герои е уютен пристан, където те могат единствено да намерят сигурна закрила и спокойствие.

Прощалната сцена в VI песен представя Хектор с характерните черти за епическия герой - мъжественост, сила и героизъм. Външно статична е картината на раздялата на двамата съпрузи, но тя внушава усещане за скрито човешко вълнение. Завърнал се у дома, Хектор силно желае да се помоли за спасението на своя народ, но и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора - жена и дете:

Аз у дома ще отида своите близки

да видя:

моята мила съпруга и моето

невръстно момченце.