Идеалът за човешкото щастие е обвързан с героичното в представата на древните хора за хармоничен свят. В Шеста песен на Илиада Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя. Към идеала за герой на епохата художествената интерпретация на автора заема неочаквана творческа позиция. Ракурсът на епическо изображение е твърде различен. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с мирни дългополи троянки. В условия на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин, съобразно мястото, което заемат мъжът и жената в личния и обществен живот на древните гърци, се отнасят двамата Омирови герои към проблема за смъртта и човешката съдба. Различно е почувствана реалната заплаха за техния интимен човешки свят.

Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя - нейният защитник Хектор - от десет години воюва, брани отечеството. Той е смел воин, спечелил много битки, герой - за-служил слава, но твърде малко са били миговете му на лично щастие. Човешката му същност се е проявявала единствено в хармония с войнския дълг и героичната чест. Радостите на мирния живот са непознати за Хектор. В мигове на примирие душата му е обвързана с мисълта за предстоящата битка. Той сякаш отново в боя, а духът му реално живее с радостите от победите на бойното поле. Те носят слава за героя Хектор. Но това е животът на воина, а човекът, бащата и съпругът Хектор остават непознати дори и за самия Омиров герой. Изпълнението на патриотичния и героичен дълг доминира над лично човешкото В съзнанието на Хектор. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се баща и съпруг. Сякаш миговете откраднато човешко щастие ще накърнят войнската гордост и чест на героя. Но изкушен от неустоимо желание да види най-близките си - жена и дете - преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят и идеала за героично поведение на мъжа-воин - защитник на бащина Троя.

Предстои решаваща битка, в която би могъл да изгуби живота си меднохитонният Хектор. Той носи предчувствие предопределеност на трагичната си човешка участ. Тя няма да отнеме героичната му слава. Ще я утвърди, но раздялата с близките е мъчителна. Това е сбогуване и с човешките радости в живота. Израз на овладяната болка, която носи в душата си героят, са думите на съпругата му Андромаха. Тя също предчувства трагичната кончина на обичния Хектор, която е и нейна лична човешка съдба:Там Андромаха, Жена му любима, притича Към него ...проливайки сълзи... думи такива му рече: Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка; скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат Живота. По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!

Животът на Хектор е смисъл за живота на Андромаха, което предопределя