ОБРАЗИТЕ НА ПАРИС И ЕЛЕНА И ПРОБЛЕМЪТ ЗА РЕДА И СТАБИЛНОСТТА В ЖИВОТА

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи. За пръв път са въведени главните виновници за войната - Парис и Елена. Чрез осъществената ретардация се цели засилване на напрежението сред слушателската публика в тази отдалечена епоха. Очакването на появяването им, след като вече е говорено за тях, създава естествен фон за следващите им изяви. Вече са налице последствията от постъпката на Парис, нарушил гостоприемството в дома на Менелай и предизвикал гибелните и за двете войски събития.

Художественото майсторство на Омир не се състои само в това обмислено композиране на епизоди и в умелото и богато изграждане на образите, а и в способността му да свърже това изграждане с поставянето на ключови проблеми на човешкото съществуване. Парис и Елена са нарушители на реда, затова чрез тяхната характеристика подтекстово се говори за последствията от неправомерното действие като ситуация на нестабилност и несигурност.

В цялата Трета песен, а и не само в нея, Парис по-често се назовава Александър поради необходимостта да се подчертае етимологията на името му - победител на мъже. В онази епоха не са рядкост назоваването с две имена на децата на знатните фамилии. А макар и приет със закъснение, той принадлежи към управляващото Троя царско семейство. Името му Парис-Александър пробужда асоциация за смелостта му, когато дръзва да отвлече хубавата Елена. В същото време се създава атмосфера на очакване той да прояви доблест и в този момент, когато трябва да защити делото си, довело до кръвопролития и за двете страни. Парис, въпреки че е нарушител и стои в основата на трагичните събития, сам поставя условията за двубой към загубилия съпругата си Менелай:

Който от нас победител излезе и

бъде по-храбър,

нека жената със тия богатства

да води във къщи.

Това условие се повтаря след това с видимо задоволство от всички участници в сюжетното действие, за да се запомни и осмисли с оглед на последствията от очаквания двубой. Открояването на отделни значими реплики подпомага слушателите да навлязат в темата. Затова се подчертава, че и Менелай осъзнава своята вина спрямо сънародниците си:

Мисля, че време е вече, троянци и ние, ахейци,

мир да постигнем най-сетне,

че много злини претърпяхте,

тях ги създаде вината на Парис и

моята ярост.

Не е случайно изискването, предявено и от двете страни, цар Приам да обоснове становището си и да подкрепи условията за двубоя между противниците. Без да предполага, че именно собственият му син ще прояви страхливост и вероломство, препатилият какво ли не през дългия си живот троянски цар иска клетвена гаранция и от двамата, че ще удържат на думата си.От двубоя между двамата мъже